Осем ловки демона

Аз се надигнах от пода (бях легнал до хилещия се прилеп) и поех чист въздух с пълни гърди. Ию Лан и Господарят Ли започнаха да поливат главите си с кани студена вода, а Йен Ших се спусна от скелето като сумтеше, протягаше ръцете и краката си и се мъчеше да фокусира погледа си.

— Мина доста добре — каза Господарят Ли, — като се има предвид, че нямахме време за прилична репетиция.

— Виждал съм и по-лоши изпълнения — отвърна Йен Ших.

Ию Лан, както обикновено, не каза нищо. Тя мина покрай мен и излезе — смълчана, прекрасна, далечна като облак и усмихната в себе си.

— Виждаш ли, Вол — каза ми Господарят Ли малко по-късно, когато се разхождахме в градината на двореца, — за един шаман определянето на даден медицински проблем и нужното лечение е само началото. В този случай не беше никак трудно да поставим диагнозата. Попови лъжички.

— Попови лъжички!? — възкликнах аз.

— Точно така. Ти вече преживя една много неприятна среща с Великия страж, така че може би ще разбереш булката. Тя е дъщеря на разбойнически главатар, момчето ми. Родена е на седло и се чувства щастлива единствено сред хълмовете, където е отраснала, а тук е затворена в тази мрачна каменна грамада, където трябва да прекарва времето си в шиене и клюкарстване с другите жени. Отгоре на всичко тя е длъжна да дари Великия страж с деца, а не е трудно да си представим какво е мнението й за това страхливо същество с трескави очички, което й е съпруг, и как може да го приеме като баща на децата си.

Господарят Ли спря до едно от изкуствените езерца, недалеч от висока сива стена, покрай която имаше тераса.

— Попови лъжички — каза той и посочи към зелената вода. — Според едно от най-старите женски поверия, ако една жена глътне четиринадесет живи попови лъжички на третия ден след менструацията и още десет на четвъртия, няма да зачене в продължение на пет години, така че горката булка е гълтала бедните създания. Самите те са безвредни. Но не са безвредни паразитите и тениите им, които се заселват в стомаха на жената и я разболяват като жълта маймуна. Аз и Ию Лан дадохме на тази булка силно обезпаразитяващо лекарство и й забранихме да гълта попови лъжички до второ нареждане, а понеже има здраве като на кон, На практика вече всичко й е минало. Във физически смисъл. Господарят Ли погледна замислено поповите лъжички и извади малко шишенце с капачка.

— Тук — продължи той — завършва конвенционалната медицина и започва шаманизмът. Каква полза има да лекуваш тялото, когато истинската жертва е духът? Помисли си само какво унижение е изпитала горката дъщеря на разбойническия главатар, когато е била принудена да гълта попови лъжички, как се е отразило това на самочувствието й! Така че Ию Лан и аз, с безценната помощ на Йен Ших, я накарахме да се чувства най-важната персона на земята. Помисли си само — силите на доброто и злото да се борят за душата й! Крайната фаза на лечението, разбира се, е да се премахне нуждата от попови лъжички. С течение на времето тя без съмнение ще реши проблема с намирането на подходящ баща на децата си, но един уважаващ себе си шаман никога не би допуснал възможността междувременно заболяването да се повтори.

С тези думи той свали капачката на шишенцето, отвори туниката ми отпред и пусна там долу един жив скорпион. Докато не се състои официално състезание по събличане на туника във всички по-големи провинции, рекордът ще принадлежи на мен. Точно за три секунди аз бях без дрехи и скочих в езерото с рев: „Уа! Уа! Уа!“ или нещо също толкова интелигентно и започнах да се плискам с вода, за да махна скорпиона.

— Извинявай, Вол. Уверявам те, че преди това махнах отровата на тази твар. Помислих си, че ще е много смешно. Сигурно съм по-изкуфял и от Небесния господар. Ох, ох, ох! — завайка се Господарят Ли и се отдалечи доволно.

Езерцето беше дълбоко по-малко от метър, така че докато се мъчех да разплета дрехите си и да си ги облека отново, видът ми никак не беше скромен. Докато се мъчех да напъхам левия си крак в десния сандал, се появи много елегантен лакей и ме информира, че в двореца изискват присъствието ми. Той ме повери на една девица, която не престана да се кикоти докато ме водеше по стълбите. Най-накрая ме въведе в разкошна спалня с високи прозорци, които излизаха на терасата точно над езерцето, където в този момент поповите лъжички щастливо се промушваха през каишките на липсващия ми ляв сандал.

— Хи-хи! — изкиска се жената на Великия страж. Това никак не беше в нейния стил, така че веднага изостави превземките и сгъна властно показалеца си към мен.

— Ей, ти! Ела тук — изръмжа тя.

По-късно научих, че след девет месеца родила син (шест килограма и двадесет грама) и му дала името Лиу Ниу. Предположих, че е имала предвид едно второстепенно божество, наречено Лиу-хай, и в такъв случай името на детето щеше да означава „Щастливо теленце“. Ако обаче е имала предвид едно друго второстепенно божество, наречено Луи-ланг, тогава името щеше да означава „Секси Вол“. Ще спра дотук.

Глава 10