Осем ловки демона

Вечерта отново минах покрай езерцето с поповите лъжички, но този път на гърба ми беше Господарят Ли. Шмугнах се тихо зад храстите и започнах да се катеря по стената. Далеч от нас, при подвижния мост, се чуваха фанфари и войници отдаваха почести. Мъдрецът беше решил да приключи изцяло с лечението на жената на Великия страж преди да се захванем с по-важната работа, за която бяхме дошли, и наистина едва ли можеше да улучим подходящото време по-добре, защото сега в двореца пристигаше Ли Котката, седнал на паланкин, украсен с имперските дракони.

Изкачването до покоите на Великия страж се оказа смешно лесно. Големите камъни, от които беше изградена стената, бяха поставени неравномерно, така че имаше за какво да се хващам и къде да стъпвам, при това под прикритието на множеството балкони и тераси отгоре. Когато се прехвърлих през парапета на последната от тях, през един прозорец успяхме да огледаме коридора и да видим къде са разположени стражите. След това се прехвърлихме в недостъпния работен кабинет на Великия страж.

— Защо не си окачат табела „Ела ме ограби“? — каза Господарят Ли отвратен.

Оказа се още по-хубаво. В един тъмен ъгъл далеч от лампите и лунните лъчи, но все пак достатъчно близо до покритата с нефрит заседателна маса и подредените около нея възглавнички за сядане, имаше петкрилен декоративен параван. В шкафа зад него Господарят Ли намери бутилка превъзходно вино, а аз — бурканче с най-вкусните мариновани водорасли, които някога съм опитвал. Скрихме се и зачакахме, но не се наложи да чакаме дълго. След по-малко, от час се чуха стъпки на стражи и церемониално дрънкане на оръжие, което обяви пристигането на Великия страж. В залата влязоха само той Ли Котката и двама слуги, които запалиха един мангал, сложиха чайните вода, поклониха се и излязоха, като затръшнаха вратата след себе са:

— Нямам търпение небцето на един познавач да оцени тази партида — каза Ли Котката мазно. — Според мен, подобрението е поне петдесет процента, но все пак нямам претенции да съм експерт.

— Аз също не съм. Но пък владея добре клишетата, които те използват.

Великият страж се поклони присмехулно и двамата се разсмяха от сърце.

Ли Котката бръкна в пояса си и извади малък цилиндричен предмет, на който ми се стори, че виждам имперския печат. Беше бледозелен със светловиолетови оттенъци и явно беше твърд като парче дърво. Пръстите на Господаря Ли се забиха в рамото ми.

— Вол, това е Чай на уважението — прошепна той. — Чудя се как ли са дали право на този мазен евнух да го употребява!

Въпросът, разбира се, беше риторичен, така че не казах нищо. Евнухът отряза със сребърен нож няколко тънки парченца от твърдия цилиндър, а Великият страж ги раздроби на прах в сребърно хаванче. Много церемониално той прекара праха три пъти през сребърно сито и изсипа по равно количество в две купички от най-фин порцелан. След това взе чайника и ги напълни с гореща вода. Започнаха бързо да разбъркват с бамбукови клечици. Най-напред течността стана бяла, после синьосивкава и накрая синкавозлатиста, а ароматът, който достигна до ноздрите ми, беше наистина превъзходен и можеше да бъде само на чай от най-добро качество. Те се поклониха един на друг, вдигнаха купичките към устните си и сръбнаха от течността. Изведнъж Великият страж направи гримаса и изплю питието в мангала.

— Пак има вкус на камилска пикня — каза той ядосано.

— Е, не съм казал, че е перфектен, но наистина е по-добър — възрази евнухът. — Опитай още една глътка, но недей да очакваш чудеса.

Великият страж опита още веднъж и този път преглътна.

— Е, хубаво — призна той неохотно, — сега е малко по-добре, но и бебе не можеш да заблудиш с него.

— Нима работата ни е да заблуждаваме бебета? Работата ни е да заблудим варварите — каза евнухът и се изкиска. — Погледни непресованите листа и ми кажи дали виждаш нещо нередно.

Той подаде на Великия страж нещо, което той започна да разглежда.

— Буда! Това е чудо! Тази партида ли използвахте?

— Тази, при това най-лошата й част. Усвоили сме технологията перфектно и гарантирам деветдесет пет процента успех. Как вървят нещата при теб? — попита Ли Котката.

— Още четирима варварски крале проявиха силен интерес. Двама от тях ще купят със сигурност — отговори оживено Великият страж. — Разбира се, най-добрият пазар би бил Рим, но морските пътища са опасни, а винаги съществува риск керваните да бъдат пленени от някой новоизлюпен амбициозен принц, който след това може да реши да изпрати чая обратно в Китай в знак на уважение. Представяш ли си?

Ли Котката потрепери.

— Не искам и да си го помисля дори — отговори той. — Някакви промени в легендата?

Великият страж сви рамене: