Осем ловки демона

В големите дворци винаги има малка отделна кухничка, в която се приготвят церемониални и жертвени блюда, предназначени за духове и богове, и беше съвсем нормално и естествено един шаман да поиска да се отблагодари на бога, който му е помогнал, след което да покани домакина си да вземе участие в угощението. Господарят Ли получи ключа без никакви проблеми и само след няколко минути той и Йен Ших вече бяха проснали трупа ма Змията върху една маса и го разсъбличаха. Да си кажа правичката, все още не ми се вярваше, че всичко това наистина се случва.

— Вол, би ли проверил дали има желе от свински крака? — попита кукловодът и се обърна към мъдреца:

— Струва ми се, че е най-добре да накиснем бутовете в марината от стоплено желе от свински крака, смесено с мед и вино, след което да ги панираме в нея, като я сгъстим с фъстъчено тесто.

— Истински познавач! — възкликна Господарят Ли.

— Гхрхрхррр! — реагирах аз.

— Вол, провери дали имат и мариновани кожи от медузи — добави Господарят Ли, докато ровех из килера и обясни на Йен Ших: — Убедих се, че вървят чудесно с мечешки лапи. Според мен вкусът на мечешките лапи е като на лепило. Може би кожите от медуза ще са подходяща добавка за някои лепкави части, например, петите или семепроводите на това копеле.

— Гхрхрхррр! — казах аз.

Намерих желе от свински крака на един рафт, а в шкафа — бурканче мариновани кожи от медузи. Когато се върнах при масата, Господарят Ли се канеше да махне темето на трупа с трион, а Йен Шин набелязваше къде да удари фибулата и тибията с брадва.

— Виждаш ли, Флакус — прошепнах аз, — на този свят могат да се случат някои неща, за които вие нецивилизованите не можете даже и да си помислите! Например…

Чат! Чат! Чат! Чат! Чат! — Гхрхрхррр!

— Йен Ших, дали да не приготвим мозъка в традиционен сос от репи или предпочиташ бульон от миди? — извика Господарят Ли, за да надвика ударите на брадвата.

— Знаеш ли — отговори кукловодът замислено, — мозъкът става най-добре, като се изпържи в кокосово мляко. Ако Вол успее да намери, разбира се.

— Фантастично! — възкликна Господарят Ли с възхищение. — Вол, провери дали има кокосови орехи. Знаеш ли защо нашият ерудиран приятел направи това предложение? Веднъж, много отдавна, както гласи легендата, великият владетел на Нам Виет бил намушкан с ножове от убийци и разбрал, че умира, така че откъснал главата си и я закачил на клоните на едно дърво, като последен дар на поданиците си. Главата се превърнала в кокосов орех и понеже когато всичко това се случило владетелят бил пиян, течността в кокосовите орехи ферментира по-лесно от всичко друго под слънцето.

Фрас! Хряс! Чат!

— Гхрхрхррр! — казах аз.

— Отново ще поискам безценния ти съвет, преди да съм развалил нещо — каза Господарят Ли. — Дали да не запазим езика цял, може би паниран в тесто от кокосово брашно, или предпочиташ да го нарежем на филийки и да го задушим в масло и чесън?

— Падам си по чесъна — отвърна Йен Ших. — По-добре да запазим кокосовото тесто за топките на копелето.

— Отлично! — възкликна Господарят Ли.

— Гхрхрхррр! — казах аз. Хряс! Чат! Хряс! Чат!

— Вол, би ли отделил костния мозък от тези?

— Гхрхрхррр! Гхрхрхррр! Гхрхрхррр! — отговорих аз.

— Добре, не се тревожи, аз ще го направя. Какво ще кажеш да изпечем пръстите на краката и ушите?

— Дали да не добавим и малко месо от гърдите? — попита Господарят Ли. Можем да го задушим на бавен огън с отвара от зелен фасул с червен пипер, а накрая да добавим много гъби.

— Звучи добре — каза Йен Ших. — Ще имаме време да направим и малко колбаси, нали?

— О, да, разбира се. Я сега да видим какво представлява карантията му.

— Гхрхрхррр! — казах аз.

— Вол, потърси малко горчица. Толкова е вкусна с колбаси! — извика Йен Ших. — Познавах един човек на име Менг Куан, който казваше, че веднъж купил горчица от Тан, занесъл я вкъщи и я забравил. Тя започнала да расте, развила гръден кош, глава, опашка и четири крака. Менг Куан се кълне, че го ухапала и побягнала. Повече не я видял.

— Какво е пил преди това?

— Предполагам, че разредител за боя. Като стана дума за това, дали не бихме могли малко да променим чертите на лицето му, но не напълно, и да сервираме на Великия страж панирано лице на интимен приятел?

— Гхрхрхррр! — казах аз.

Отидох с олюляване за горчица и кокосови орехи.

— Виждаш ли, Флакус — прошепнах аз. — Има времена, когато почтените хора трябва да се занимават с неща, които при нормални обстоятелства…

— Погледи само бъбреците и панкреаса! — Чудо! Ами черния дроб!

— Гхрхрхррр!

— Вол, ще ни трябват патладжан, домати, лук, зелени чушки, поне два сорта тиква!