Осем ловки демона

Споменах, че стояхме на терасата и гледахме надолу към фургона на Йен Ших, пред който бяха насядали гостите, но още не съм го описал подробно. Беше огромен и едната му страна можеше да се спуска надолу и да служи за сцена, а имаше и плъзгащи се плоскости, с чиято помощ сцената можеше да стане дори още по-голяма. Брезентовото покривало също можеше да се разгъне от единия до другия край и закриваше кулисите. Там, сред плетеница от телове, въженца, зъбни колела, махала и макари, Йен Ших упражняваше занаята си, който се доближаваше до магията. Кукловодът подскачаше от една бамбукова платформа на друга с ловкостта на котка, дърпаше с ръце множеството почти невидими нишки, а долу на сцената главната кукла изпълняваше, например, Танца на Дракона, докато цял балет правеше пируети зад нея. (Истина е, че един побъркан благородник веднъж наредил да арестуват Йен Ших, защото направил една кукла толкова реалистична, че успяла да прелъсти жена му. Само намесата на майка му предотвратила избухването на голям скандал.) Към различните части на сцената се спускаха множество бамбукови пръчки, през които кукловодът имитираше гласовете на героите си. В по-сложните пиеси Ию Лан му помагаше, скрита зад параван на сцената, като поемаше женските и детските роли и местеше декорите. Те бяха нарисувани върху брезентови пана, които можеха да се въртят, а Ию Лан умееше да прави чудеса с осветяващите фенери.

Господарят Ли ми каза съвсем сериозно, че Йен Ших е най-добрия кукловод който някога е виждал, а може би и на всички времена. Споменавам това в пристъп на самосъжаление, защото тази вечер той щеше да изпълни своя шедьовър, а аз нямаше да мога да го гледам.

Един удар на цимбали оповести началото и публиката зашумя нетърпеливо. Завесите се вдигнаха и откриха ярко осветената сцена с добре известния декор — официалната резиденция на магистрат По вляво и градския публичен дом, „Къщата на радостта“ на майка Хсиен, вдясно. Още по-силни възгласи посрещнаха първите две кукли — Фу-мо (нормален герой) и Фу-чинг (палячо), които трябваше да въведат публиката в действието на пиесата. По традиция те си разменят реплики, които осмиват местните величия и текущите скандали, избухват в пародиен гняв и се удрят по главите със свински мехури. По-голямата част от репликите не достигаше до нас, но смехът на публиката показваше, че Йен Ших е свършил добре работата си. След това Фу-мо и Фу-чинг започнаха да разкриват собствените си образи, като се оплакаха от факта, че все повече домакинства страхливо прибягват до резета за вратите си и кучета пазачи, че пазителите на дивеча са превърнали бракониерството в опасно занятие, че вече има твърде малко кесии за вземане и че от месец в града не е идвал глупак, когото можеш да оскубеш с лекота. Докато продължаваше това, аз се опитвах да омагьосам Великия страж.

— Стой, стой! — шепнех тихо. — Изгледай цялата пиеса, и тогава тръгни да търсиш!

Ию Лан изтръгваше акорди от една пипа и очите ми се напълниха със сълзи, когато чух първия куплет на най-известната песен в цивилизования свят, изпята на толкова чист селски диалект, че просто ми замириса на кал н на тор:

Аз съм си селянин и горд съм с това,
а лигавите граждани, ако щат, да ядат и лайна.
Не ща да слушам оперни певци как вият,
като псета на луна,
щом жабите квакат ми във родните блата!

Появи се и куклата на Сламения Хонг и когато я видях, аз се разплаках истински. От нея лъхаше толкова реализъм и автентична селящина, че ми въздействаше като потънал в калта бивол. Всяка дума, всяко плясване на сандал, всяко почесване от въшките в косата, всеки жест… всичко беше толкова истинско, че за миг ми се стори, че съм се върнал в милото си село и носталгията ме обгърна като тежък плащ. Селянинът караше прасето си на пазара, а Фу-мо и Фу-чинг бяха толкова изумени от този дар на боговете, че паднаха по гръб.

Сюжетът на „Сламения Хонг“ е невероятно заплетен. В пиесата се разказва за усилията на селянина да си вземе обратно свинята, отнета му от двамата мошеници, и с развитието на действието Йен Ших пускаше в ход всички кукли, с които разполагаше. Тъкмо се бях отпуснал блажено, за да гледам, когато Господарят Ли ме сръга в ребрата: — Да тръгваме!

Великият страж беше станал от стола и заедно с охраната си крачеше към двореца, така че нямаше какво да направя, освен да се наведа, за да може Господарят Ли да се качи на гърба ми. След това завихме зад ъгъла и от погледа ми се скри най-великата пиеса, изпълнявана от най-великия кукловод. Понякога животът е много несправедлив.