Осем ловки демона

Заслепи ме силен блясък. Когато отново можех да виждам, в стаята нямаше нито тяло, нито глава на куче, а навън вълни от смях се издигаха към луната, пред чийто светъл диск летеше голям бял жерав.

Глава 13

Господарят Ли ме накара да го прекача през парапета, след което слезе от гърба ми и влезе в стаята, като избягваше, доколкото е възможно, да стъпва в кръвта.

— Учителю — казах аз разтревожено, — клетката вече я няма.

Чувствах се много странно — трябваше да крещя, когато ми се щеше да шепна, но смехът от двора долу правеше шепота напълно безполезен.

— Не беше възможно да догоня това същество! — оправдах се след малко. — То слезе надолу по стената по-бързо, отколкото мога да тичам на равно, а как бих могъл да политна и да уловя жерав?

— Вол, стига си хленчил — сопна ми се Господарят Ли. — Много добре знам, че клетката я няма, но при всички случаи смятам да получа нещо като компенсация от цялата тази работа!

Той се огледа наоколо, стъпил на едно сухо нетно на пода, което напомняше малко островче сред морето от гъста лепкава кръв, и след това порони с пръст:

— Свали онези завеси и ги постели оттук до заседателната маса, за да не оставяме следи от сандали.

— Добре, учителю.

Направих каквото ми каза Господарят Ли и той премина по пътеката от зелени дракони, която изглеждаше много приятно на червения фон, сребърните лунни лъчи и златистата светлина на фенерите. Огледа внимателно пода до края на масата, където бяха разговаряли Ли Котката и Великият страж, разрови сантиметър по сантиметър козината на постланата на пода животинска кожа, най-накрая намери нещо дребно и изръмжа доволно.

— Когато камбанката оповести, че клетката се кани да предаде съобщението, Великият страж и Ли Котката скочиха като подплашени зайци — обясни той. — Почти бях сигурен, че Великият страж е изпуснал нещо и се оказах прав. Да живеят немарливите чистачки!

Беше намерил няколко стърготини от пресования и листче от непресования чай и ги мушна в едно отделение на пояса, в който носеше парите си. Бръчките около очите му се свиха толкова силно, че заприличаха на възглавничка на човешки палец, гледан през огнена перла. Както обикновено, той разсъждаваше върху проблеми, на които изобщо не бих обърнал внимание, докато не стане прекалено късно, за да се направи каквото и да било.

— Убийство, чиято жертва е Великият страж, няма да бъде забравено лесно — изказа гласно мислите си мъдрецът. — Ли Котката няма да представлява проблем. Касапницата е гротескна, а клетката е изчезнала. Той много добре знае, че още двама мандарини — техни съучастници, са били убити по невъобразим начин и клетките им са отнети, така че първото нещо, което би трябвало да му мине през ума, е да се махне колкото се може по-бързо оттук, да се прибере и да види дали и с неговата клетка не стават чудати неща. Или с клетките на другите участници в заговора. Истинските проблеми ще ни създадат висшите сановници от свитата на Великия страж, защото трябва да докажат, че са верни и добри служители, ако искат отново да ги назначат на работа. Ще започнат разследване, което ще ни задържи тук поне още три месеца, а ако си тръгнем преди да открият труповете, ще ни обвинят в убийство и ще изпратят цялата армия по петите ни.

Бръчките му се свиха още повече, след това се отпуснаха, защото взе решение. Той отново посочи с пръст и каза:

— В крайна сметка, пак ще бъде тигър. Донеси онова и гледай да не стъпваш в кръвта.

Стените отчасти бяха покрити с животински кожи и една от тях беше на голям тигър — с глава и лапи. Господарят Ли ме накара да я сваля, да отрежа внимателно лапите и да я закача обратно на мястото й така, че разликата да бие на очи колкото може по-малко.

— Никой не гледа внимателно тези неща — поясни той поверително. — Хората от висшите класи казват:

„Я, тигрова кожа“ и толкоз, а за всеки слуга, който попита: „Това нещо нямаше ли лапи?“ ще се намерят поне двама, които да му отговорят: „Ти си се побъркал“.

Проснахме още завеси, за да направим пътека до вратата, водеща към вътрешността на централната кула, и Господарят Ли въздъхна облекчено, защото резето не беше спуснато, а ключалката се отвори с шперц съвсем лесно.

— Вол, натопи тези лапи в кръв и направи ясни следи от кръвожаден тигър — нареди той, — Трябва да изглежда сякаш той е смъкнал завесите, докато е гонил хората из стаята, така че сложи отпечатъци и върху тях. Не забравяй и труповете. Накрая се върни заднишком до тази врата. Аз идвам веднага.

Направих каквото ми каза без да преставам да се чудя как смята да мине номерът му. Тигрите не плуват през защитни ровове, не могат да се катерят по отвесни стени и избягват претъпкани те с хора дворци и градини, но вече имах опит и реших да не казвам, че е невъзможно. След като Господарят Ли смяташе, че нещо може да стане, значи наистина може да стане. Тази мисъл ме поуспокои до известна степен, но тогава в никакъв случай не бих повярвал, че всичко ще стане толкова лесно и че заедно с това, ще извадим такъв необикновен късмет.