Осем ловки демона

Нямахме никакви проблеми. Опечалената вдовица взе всичко в свои ръце, започна да крещи заповеди наляво и надясно, а неоконфуцианците, вбесени от поведението на низшето женско същество, получиха покани за разговор, подпечатани с кървави тигрови лапи и всички протести секнаха. Следобед на следващия ден] фургонът на Йен Ших свободно премина но подвижния мост. Аз седях до кукловода, а Господарят Ли и Ию Лан яздеха мулета, натоварени с подаръци. Скоро навлязохме в земите на разбойниците като следвахме напътствията на вдовицата.

Когато се спуснахме в тесния каньон, сякаш някаква дълга, подобна на цепнатина уста, лапна слънчевата светлина. Цикадите показваха на практика защо ги наричат „точилари на ножици“, а гущери с очи от корал, ахат и тюркоаз се упражняваха да нравят лицеви опори, докато наблюдаваха как Ию Лан изучава околните фенг-шуи (вятър и вода). Беше очевидно, че двете купчини огромни камъни, подредени като тотеми, я безпокоят.

— Според твоето описание, съществото наречено Завист, е много мъжествено, а на това място долавям преобладаващи Ин влияния, не Янг — каза тя озадачено. — Вместо да са горди и изправени, тотемите са смирени и покорни и изглежда така са били замислени в самото начало. Но откъде-накъде светилището на една маймуна мъж трябва да внушава пълзене на четири крака в женско обкръжение?

Господарят Ли погледна отново картата, която му беше дала вдовицата на Великия страж.

— Мястото е това — каза той. — Без никакво съмнение. Йен Ших?

Кукловодът се усмихна и вдигна ръка красноречиво, в смисъл че предава топката:

— Дъщеря ми е специалистът. Аз мога да предложа само инстинктивната си реакция. — Ръката му спря с пръст насочен към тотемите. — Според мен те не са нито изцяло абстрактни символи, нито изцяло директни изображения, а нещо средно. Като примитивна писменост, например.

Господарят Ли се ухили:

— Приятелю, струва ми се, че умовете ни се движат в крак. Аз също мисля, че това е пиктограма, изобразяваща опечален човек с наведена глава, коленичил край мъртвец. Тази пиктограма присъства в най-ранните писмени паметници от времето на династията Шанг и означава „смърт“. Ию Лан?

— Да, възможно е — отвърна тя. — Много богини са свързани със Земята на Сенките и това би могло да обясни преобладаващото женско влияние наоколо, само че не ни казва нищо за мъжа с боядисано лице на маймуна.

Аз исках да знам преди всичко дали влиянието на смъртта беше насочено към нас или не, но успях да се овладея и да не попитам. Пръснахме се и започнахме да търсим ориентирите, които ни беше описала вдовицата на Великия страж, без да забравяме, че тя беше идвала на това място преди десет години, а пороите и свлачищата биха могли да са го променили до неузнаваемост. Беше сигурна, че трябва да намерим скала, означена с бял знак и когато отсякох някакви огромни трънаци, се намерих точно срещу него. Червеникавата повърхност на камъка беше откъртена и се беше получил светъл белег който би трябвало да се намира точно до входа, така че извиках останалите, взех една тояга и проправих по-широка пътека през трънаците. След десет минути в стената на каньона видяхме малък кръгъл отвор. Йен Ших и аз се приготвихме да запалим факлите, с които предварително се бяхме запасили, но се оказа, че няма да ни трябват.

На около пет метра навътре имаше естествен комин, врез който проникваше слънчева светлина. Мястото беше осветено подобно на коридор в галерия и стените от двете ни страни бяха пълни с изображения. Може би една трета от тях бяха рисунки, но другите две трети бяха пиктограми и Господарят Ли ги гледаше като омагьосан.

— Та това е ранна версия на „Книгата на одите“! — възкликна той възторжено. — Много наподобява шаманистичните творби, наречени „Девет песни“, но ни разкрива една история много по-различна от всичко, което се среша в по-късните версии.

Мъдрецът започна да превежда древното писмо и чухме стара приказка, много реалистична на места. Ето думите на едно момиче, прелъстено от някакъв бог: