Осем ловки демона

Тъкмо се наслаждавах на резултатите от труда си, когато малката врата към кулата се отвори и пред мен застана Господарят Ли, когото очаквах, придружен от някого, когото изобщо не очаквах. Мъдрецът водеше със себе си дъщерята на разбойника, вдовицата на Великия страж. Бяха решили, че тя все още не е достатъчно здрава, за да присъства на представление, което би могло да продължи повече от три часа. Когато видя касапницата, очите й се разшириха. След това изфуча, бръкна в робата си и извади една много внушителна кама. Следващото нещо, което помня, беше, че я опря във врата ми.

— Приятелите по игра не трябва да прекаляват — озъби се тя. — Позволих ти да дойдеш за няколко минута в леглото ми, а не да се мъчиш да ставаш Велик страж на Йен-мен!

— Уважаема, многоуважавана, Вол наистина е много силен, но не чак толкова — започна да я успокоява Господарят Ли. — Не той, а едно чудовище, което по случайност е наш приятел, излезе от кожата си и ние решихме, че е добра идея да представим всичко като дело на тигър. Хубави следи, нали?

Острието се отдалечи от гърлото ми, но не много. Очите на вдовицата святкаха враждебно към Господаря Ли.

— Реших, че тигърът ще е полезен и за друго — продължи той. — Докато те лекувах, имах възможност да зърна амулета ти. Родена си в годината на Тигъра, а боговете не винаги са много изтънчени, когато искат да наложат волята си. Много е вероятно да са пожелали да се омъжиш за някой друг и да раждаш герои.

Гласът му звучеше наполовина като на шаман наполовина като на мъдър съветник и не знам защо, но истеричният смях долитащ отвън, придаваше допълнителна тежест на думите му, вместо да ги омаловажава. — Сега, след като вече нямаш съпруг, ще трябва да избираш между две възможности. Или да заживееш по конфуциански, като набожна и смирена вдовица, или да получиш нужното позволение от жрец, за да се омъжиш повторно, подобно на първия път, тоест, да сключиш сделка, с цел увеличаване на бащиното ти богатство. В това, разбира се, няма нищо лошо, стига да можеш да избираш кандидатите, а за да бъде налице тази щастлива възможност, от основна важност е ние с Вол да успеем да заминем оттук без никакви проблеми.

Тя свали ножа и аз знаех, че Господарят Ли е победил, но въобще не очаквах от устата й да чуя думите, които последваха:

— Не очаквах, че ще се стигне чак до убийство, но трябва да призная, че видях чудовището. Когато слизаше по стената застана срещу моя прозорец. — След това, образно казано, тя хвърли наръч бамбук в огъня. — Луната освети шареното му лице, което, разбира се, не може да се сбърка с друго. Според мен за вас е опасно да дружите със Завист, но все пак не е позорно.

Може би щях да кажа нещо глупаво, но Господарят Ли беше достатъчно близо, за да ме изрита по глезена.

— А! Нима го познаваш? — възкликна Господарят Ли приятно изненадан. — Толкова малко хора могат да се похвалят с това! Освен, разбира се, собствениците на онези стари клетки.

Тя не обърна внимание на хвърлената въдица и поклати отрицателно глава:

— Не съм казала, че го познавам. Само съм виждала древната рисунка в земите на баща ми. Чели са ми и стиховете, това е всичко. А сега трябва да ми обясните по-добре какво сте намислили.

Господарят Ли й обясни, а след това аз направих лепкави кървави следи от тигър надолу по стълбите в кулата и на още няколко места, включително и по един коридор известен единствено на младата вдовица и на някои от висшите сановници.

Предполагам, че историята вече се е разчула по селата оттук чак до градчето на Флакус Четвърти — как една красива принцеса била омъжена против волята си и заведена да живее на противно за нея място, как един вълшебен тигър отворил тайния проход, който водел навън от двореца на жениха (по-късно вратите били намерени широко отворени и навън водели кървави следи) и разкъсал недостойния приятел заедно с хората му, как принцесата се събудила една сутрин и намерила на възглавницата си половин брачен договор, откъснат по особен начин и с кървава тигърска лапа отгоре му, и как един стар шаман й гледал на листенца от бял равнец и й казал, че когато е била дете, духът на дядо й я е сгодил за Духа на тигъра, и как след краткотрайното овдовяване се явил принц (чиито могъщи гърди не можели да се видят от многото отличия и медали), който се бил родил, стиснал в ръка парче пергамент, Откъснато по особен начин и, хоп! то се оказало другата половина на брачния договор с тигровата лапа…

Няма значение, че дамата още не е избрала щастливеца (поне аз не съм чул такова нещо). Съвсем ясно е, че никой, дори баща й, не би посмял открито да се опълчи срещу Духа на тигъра, а от друга страна, тя разполага с колкото време пожелае, за да проучва отблизо възможните кандидати. Надявам се да не й доскучее и мисля, че селските разказвачи, които имат право да редактират там, където историкът не може да си го позволи, ще постъпят по-умно, ако не споменават за поповите лъжички.