Осем ловки демона

Аз хвърлих кокалите в казана и ги сварих на бульон, след това ги счуках на сивкав прах, смесих ги с брашно и меласа и ги направих на малки топчета, които изхвърлих в защитния ров през прозореца, като наблюдавах как рибите ги ядат. Дрехите на Змията отидоха в огъня. Негорящите му вещи се бяха разтопили, така че никой не можеше да ги познае, след което също полетяха към водата, под акомпанимента на свински хълцания и оригания. От съществото не остана и следа — освен прекрасните блюда, които на угощението следващата вечер бяха сервирани на масата на Великия страж. Разбира се, аз и Йен Ших нямахме нужното социално положение, за да получим покана да присъстваме, но Господарят Ли и Ию Лан бяха почетни гости. Много ме успокояваше фактът, че тя не ядеше месо. Господарят Ли можеше да яде всичко, включително и „Дванадесетсъкровищен, петвкусен, меден еднорог“ — блюдото, което беше сервирано на Великия страж, като почетен специалитет. (Йен Ших и Господарят Ли бяха сварили бутовете на Змията с много листчета от хибискус и трябва да призная, че им придадоха много приятен розов оттенък.) Както казах, аз не присъствах, но чух отиващите си гости да разменят положителни отзиви. Сред тях бяха и двама много възторжени прелати.

— Имаше малко повече подправки, отколкото обичам, но все пак беше много вкусно — отбеляза Върховният жрец на Йен-мен, а конфуцианският му колега добави:

— Удивително сочни ястия.

— Гхрхрхррр! — казах аз.

Глава 12

Както Господарят Ли, така и Ию Лан, обявиха в своите Дълги скучни речи далеч преди края на угощението, че са изтощени. Ию Лан се измъкна, преоблече се в мъжки Дрехи и намаза лицето и ръцете си със сажди. Готвеше се да помага на баща си. Аз и Господарят Ли стояхме на една тераса в двореца и наблюдавахме Великия страж Долу в двора, седнал пред фургона на Йен Ших. Господарят Ли ми каза, че домакинът ни не е успял да се наслади както трябва на храната, защото непрекъснато са идвали да му докладват докъде е стигнало издирването на Змията. Очакваше се съвсем скоро и сам да тръгне да го търси, което според Господарят Ли, щеше да ни даде възможност да действаме.

— Вол, трябва да се доберем до клетката на Великия страж — каза Господарят Ли нервно. — Тези невероятни предмети изглежда могат да предават образи и звуци през територията на половината Китай, а може би и на по-големи разстояния. Ако разберем как се работи с тях, ще можем да предупредим Небесния господар навреме, за да не му прережат гърлото.

— Дали ще се осмелят? — попитах аз шокиран.

— Ако съдя по възбудените приказки на мандарина, чието лице се появи в клетката най-напред, мога да кажа, че Небесният господар се е хванал с нещо, което почти сигурно ще му докара неприятности. Струва ми се, че не си дава сметка за опасността — каза той брачно. — Мандарините, когато има опасност да загубят пари, са готови на всичко, а в сегашния случай има опасност да загубят и кожите си.

Представих си как Ли Котката и слугите му — Шопарът, Чакалът и Хиената — се втурват като побеснели плъхове към светия старец и се нахвърлят върху него. Потреперих.

— Достопочтени учителю — попитах аз, — чувал ли си някога за нещо толкова изумително, колкото са тези клетки?

Господарят Ли задъвка проскубаната си брада замислено.

— Не чак такова — отговори той. — В „Ту Янг Тса Пиен“, Су О описва „Огледалото на безсмъртието“ което е видял в страната на Лин. Казва, че това било кристал, който употребявали лекарите, защото пациентът ставал прозрачен щом застанел пред него и те можели да наблюдават вътрешните му органи и да откриват пукнатини в костите. Разбира се, Су О не е най-достоверният източник, но специално тази негова история е била потвърдена и от друго място, а именно от Хси Чинг Тса Чи. Двете описания съвпадат изцяло но във второто се съдържа и допълнителната информация, че кристалът е бил метър и двадесет широк и метър и осемдесет висок. Су О също така споменава и за по-малки, портативни варианти, които нарича „Виждащи перли“ и това е най-близкото до клетките нещо, за което съм чувал. Струва ми се, че принципът на действие на едното не може да се различава особено от принципа на действие на другото, макар че не е изключено и да греша.