Осем ловки демона

— Не? Колко странно. Бих се обзаложил, че сте братя — продължи Йен Ших. — Изкусен ловец и легендарен войн, господарят Ию Йен, след като с героизма си беше заслужил почести и висок ранг, а също и правото да отдава титлите си по наследство, бе удостоен от Сина на Небето с високата чест да го придружава при един поход срещу разбойниците и съдбата му отреди добра възможност да покаже колко струва при една среща с мародерстващата банда Миао-чиа.

Благородникът най-сетне осъзна невероятния факт, че това долно създание се опитва да фамилиарничи с него, нададе яростен рев и извади меча си. Аз понечих да стана, но Господарят Ли ме хвана за рамото и ме задържа. Йен Ших небрежно балансираше метлата върху показалеца си, сякаш изобщо не виждаше блестящото острие.

— Какъв герой беше само! — каза той с възхищение. — „Нека излезе най-добрият от вас“ извика тогава доблестният Ию Йен. „Да се бие с мен в честен двубой!“ Каза го с достойнство, но с тъга трябва да отбележа, че тълпата, към която се обърна, беше грозно пияна.

— Такива са Миао-чиа — въздъхна Господарят Ли. Благородникът изрева още веднъж и се втурна напред със замах, който трябваше да отдели главата на Йен Ших от раменете му, но кукловодът с лекота завъртя дръжката на метлата и острието на меча отскочи безпомощно встрани, където сряза на две една свещ и събори от масата някаква калайдисана купа.

— Да, за жалост — продължи Йен Ших тъжно, — свинете се бяха скупчили един до друг, хилеха се пиянски и сочеха с мазните си пръсти господаря Ию Йен. И избутаха напред готвачката си.

Благородникът изкрещя и замахна отново, но дръжката на метлата се стовари право върху китката му. Йен Ших сякаш не забеляза как приятелчето пълзи по пода, за да вдигне меча си.

— Тази готвачка беше доста едра жена — продължи той с траурен тон. — Имаше дебели белезникави ръце и зли очи. „Няма да се бия срещу жена!“ извика галантният господар Ию Йен, но кучката сграбчи величествените му къдрици, дръпна главата му напред и отхапа благородния му нос.

— Такива са Миао-чиа — въздъхна Господарят Ли. Благородникът се опита да прободе Йен Ших в сърцето, но париращият удар го завъртя и във въздуха плисна кръв, защото дръжката на метлата се стовари върху носа му.

— Господарят Ию Йен — продължи кукловодът — реши да извади меча си, може би малко късно, но старата вещица се отнесе с пръстите му по най-отвратителен начин, докато ги отделяше от дланта му. След това отсече аристократичните му ръце до раменете.

— Такива са Миао-чиа — въздъхна Господарят Ли. Благородникът замахна отново и силата на удара го завъртя в кръг, защото Йен Ших отскочи назад. Острието изсвистя напусто във въздуха, дръжката на метлата отново подскочи, а благородникът изпищя и се хвана за очите с две ръце. Мечът отново издрънча на пода.

— Доблестният Ию Йен се оказа в неизгодно положение, но това не го сломи — каза с гордост Йен Ших. — Той пристъпи напред и ритна с крак свирепо. Може би щеше да успее и втори път, ако вещицата не беше отсякла и двата му крака до благородните колене.

— Такива са Миао-чиа — въздъхна Господарят Ли. Благородникът се изправи и се опита да отбие с меча си дръжката на метлата, но отново се строполи, обвил с ръце ранените си колене.

— Какъв войн беше господарят Ию Йен! — каза разчувстван Йен Ших. — Той величествено успя да пропълзи напред по корем и да ухапе болезнено левия глезен на старата повлекана. Сигурно би успял да нарани и десния, но дамата не хранеше никакво уважение към правилата на цивилизования бой, което стана видно в процеса на изваждане на зъбите му.

— Такива са Миао-чиа — въздъхна Господарят Ли.

Благородникът не беше пълен идиот. Когато дръжката на метлата се насочи към главата му, той отскочи два метра назад и закри устата си с ръка.

Йен Ших избърса една сълза от окото си.

— Макар и лишен от ръце, крака, зъби и нос, доблестният Ию Йен все още с достойнство продължаваше битката. Премина в отбранителна позиция чрез груби думи, дори мислеше да я наплюе, но повлеканата направи това действие невъзможно. Със съжаление трябва да кажа, че това, което последва, не е подходящо за разказване в никоя страна, освен в Тибет.

— Такива — въздъхна Господарят Ли — са Миао-чиа.

Благородникът отново вдигна меча си и спря, за да размисли.

— След това претърсихме бойното поле, за да намерим поне една част от доблестния Ию Иен, достатъчно голяма, за да можем да я изложим в светилището на Военната академия, където нашият герой би могъл да вдъхновява идните поколения. Уви! Останало беше само едно мазно петно в тревата.

Иен Ших доби тъжен вид, но изведнъж очите му светнаха:

— Чакай! Може би и близнакът му ще свърши работа, а на нас ни трябва само едно малко парче от него!

Зъбите му се оголиха в усмивка, метлата се заклати заплашително като глава на кобра и кукловодът пристъпи напред. Раненият благородник изпищя пронизително, хукна през вратата и изчезна, без дори да вземе меча си.