Осем ловки демона

Представляваха осем мъже с качулки, очевидно изпълняващи някакъв ритуал. Камъкът беше почти напълно изгладен и не се виждаха никакви подробности. Всеки от шаманите, ако наистина бяха такива, изглежда държеше в ръце някакъв предмет, но от него не беше останала и следа. Според мен не беше ясно какво правят — можеше да садят ориз на нивата или да празнуват сватба. Няколкото останали символа отгоре, които Господарят Ли определи като изображения на птици, също не ми говореха нищо.

— Жалко, че не са се запазили по-ясни сведения — каза той със съжаление. — Би трябвало да има и други изображения на тези осем шамана, но доколкото ми е известно, такива досега не са открити.

Дадох си сметка, че Йен Ших стои неподвижно и гледа втренчено Господаря Ли. Разбрах, че преценява различни възможности, след което взе решение.

— Не ви казах пълната истина — каза той. Дойдох на острова, за да открадна още нещо. Струва ми се, че ще ви заинтригува.

Последвахме кукловода навън. Той тръгна наляво и започна да се изкачва по тясна лъкатушеща пътека, която водеше към върха на скалата и към астрономическите инструменти, използвани някога, за да се потвърждават предсказанията за слънчевите и лунните затъмнения в годишния имперски календар.

— Невероятно разсипничество — каза Йен Ших и посочи лъщящата на слънцето метална, основа, върху която бяха поставени инструментите. — Това е сплав от висококачествен бронз и „драконово сухожилие“, тоест, малко мед, два пъти повече антимон и много калай. Струва цяло състояние, а ми трябва много, за да правя почти невидимите нишки за куклите си. За щастие, тук има предостатъчно материал. Би ми стигнал за няколко столетия.

До металната платформа имаше камък и когато Йен Ших го вдигна, отдолу зейна дълбока дупка, достатъчно широка, за да се промушиш. Йен Ших се спусна с факлата, която още носеше, след това се изкачи, като я остави долу, за да осветява малката кухина.

— Няма място за двама, но ми се струва, че ще намерите моята малка мина за доста интересна — каза той тайнствено.

Първи влезе Господарят Ли и чух остро възклицание. След това повиши щастливо глас:

— Йен Ших, всичко, което имам, е твое!

След още няколко минути ме накара да го изтегля навън, а после се спуснах и аз. Факлата беше закрепена в една пукнатина и осветяваше ярко кухината. Най-напред видях какво представлява „мината“ на кукловода. Работниците бяха изливали метала с невиждано разточителство и по пода, имаше големи изстинали локви от него. Йен Ших внимателно беше къртил от краищата им. Проследих с поглед накъде беше текъл металът и на стената видях каменен перваз.

— Да стана каменна маймуна! — извиках аз и чух как Господарят Ли се смее.

Защото това не беше само мина, но и картинна галерия. „Осем. Намерих всичките осем“ — беше написал Ма Туан Лин, преди чудовището да прогори гърба му. Видях изваяните преди три хиляди години в камъка осем шамана с качулки, но тук подробностите не бяха изтрити от времето. В ръцете си държаха осем клетки — точно като тази, която бяхме скрили под сламениците си.

Глава 6

Скоро след това ние седнахме на металната платформа до астрономическите прибори и започнахме да пием вино, тоест, Йен Ших и Господарят Ли се заеха да изпразнят козето мехче на последния, а аз — моето, което беше пълно със сок от сливи и оцет. Вътрешност тите на кукловода май бяха от желязо. Алкохолът никак не му влияеше и двамата с Господаря Ли, който беше в приповдигнато настроение, се разбираха отлично.

— Йен Ших, приятели — каза Господарят Ли, — когато идваш на този остров, ти не съобщаваш за присъствието си на никого. Дали случайно не си бил тук и преди две нощи, в двойния час на овцата?

— Не — отговори Йен Ших. — Тогава спях сладко-сладко у дома.

Господарят Ли посочи вилата на Ма Туан Лйн:

— Там се е случило нещо странно. Чул си, предполагам за таласъма, заради който Дяволската ръка не успя да подобри рекорда? Е, няколко часа преди да дойде на площада, този чих-мей без никакво съмнение е бил ето там, където ти соча.

Кукловодът погледна към вилата, после към Северното езеро, чиито води се плискаха в подножието на скалата, и накрая към отсрещния бряг. Там беше Пекин — Зеленчуковият пазар, където съществото бе паднало и умряло. Ужасните белези от едрата шарка бяха лишили Иен Ших от нормална изразителност на лицето, но все пак дясната му вежда достатъчно красноречиво се повдигна към горния край на главата му.

— Но как…

— А! Ето, че се досети! Знаех си! — каза щастливо Господарят Ли и се обърна към мен: — Вол, това е основната причина да сме отново на острова. Сега сме абсолютно сигурни, че чих-мей се е намирал край вилата на Ма Туан Лин съвсем скоро преди да го открият в саркофага в гробницата на Въглищарския хълм отсреща. Добре, а как е успял да стигне от тук до там?

— Предполагам, че…