Осем ловки демона

— Едва ли е някаква мистерия, че сънят ти започва със суша — добави той, — но все пак има нещо, не мога да го определя съвсем точно, което ме интригува. Ако отново започнеш да ухажваш на сън, искам да ми кажеш.

Сушата в съня ми можеше да се обясни с това, ме пътувахме през район, сполетян от това бедствие. Навсякъде виждахме селяни, копаещи кладенци, които се мъчеха да запазят всяка капка вода от пресъхващите потоци. На небето нямаше и облаче, горещината беше убийствена, а бонзите и жреците се трудеха денонощно ад молитвите за дъжд и магиите. Когато викаха Ию ан през нощта, почти винаги беше, за да прави магии за дъжд. От пътниците чувахме, че там, откъдето идват, положението е същото и колкото повече приближавахме Пекин, толкова по-сухо и по-горещо ставаше.

Някъде по пътя Господарят Ли се сдоби с алхимическо оборудване и химикали, намери бала отвратителен евтин чай и започна да търси експериментално начини за превръщането на презрения та-ча в чуу-ча, достатъчно добър, за да удовлетвори и вкуса на Императора. Една вечер, след като бяхме установили лагера си, Господарят Ли извика:

— Елате, съберете се, деца мои, и ще ви покажа чудо!

Йен Ших постави върху огъня една скара, както нареди Господарят Ли, а Ию Лан извади най-големия тиган. Листенцата чай, които мъдрецът беше струпал на масата, наистина бяха ужасни — големи, груби и изпокъсани, а и миризмата им далеч не беше апетитна. Господарят Ли нагря тигана, хвърли в него малко чай и добави известно количество от някакъв жълт прах.

— Тамаринд — обясни той. — Получава се от плодовете на едно голямо дърво със стипчиви семена, които са богати на винена киселина и поташ, и струва цяло състояние. Добре че са нужни много малки количества. Името е арабско и означава „индийска фурма“, което е странно, защото това дърво нито е арабско, нито индийско, а трябва да се внася чак от Египет.

Господарят Ли накара Ию Лан да добави в тигана още чай и още малко от праха, а в това време той изсипа в едно хаванче някакви други прахове, които взе от две бурканчета.

— Железен цианид и калциев сулфат — обясни мъдрецът. — Виждате ли как цианидът променя цвета си?

Докато разбъркваше, синьото започна да изсветлява и се появиха зелени и виолетови оттенъци. В това време под въздействието на тамаринда листенцата в тигана се променяха от грозно черни към приятно жълтеникаво оранжеви. Когато синьото в хаванчето стана съвсем светло, Господарят Ли изсипа сместа в тигана и пое бъркалката от Ию Лан. Започна да разбърква и клати енергично, и след малко започна да става нещо необикновено.

— Проклет да съм! — възкликна Йен Ших, Отвратителните листа позеленяха и се превърнаха в истински зелен чай. Нещо повече — ароматът, които се носеше от тигана, беше фантастичен. След това станах свидетел на най-невероятното нещо. Хубавите набрани преди дъждовете рано напролет чаени листа трябва да се навиват на рула много внимателно, при това с ръце, а тези в тигана го правеха сами! Грубите им форми се промениха и станаха приятни, листенцата се навиха и се стегнаха, оръфаните ям краища изчезнаха — гледахме перфектен чай, от най-високото възможно качество. Достоен за Императора, което беше и целта.

— На вид и аромат, това е съвършен Чай на уважението — каза щастливо Господарят Ли. — Всъщност единственият му недостатък е, че е прекалено съвършен. Еднакво синкавозелен навсякъде, докато истинският има тук-там жълтеникави петна. За да се транспортира по-лесно, той се пресова на кръгли пити и се подпечатва с имперския печат, също като фалшификата, който мандарините продават на лековерните варвари с цели товари. Сигурно реализират печалби от по десет хиляди процента. Добра търговия!

Вкусът, обаче, беше нещо съвсем друго. Затоплихме вода, сложихме от подобрения чай, опитахме го и веднага го изплюхме. Беше ужасен и Господарят Ли каза, че вероятно мандарините слагат известно количество истински чай, за да може да се пие.

Парата от чашата ми се издигаше нагоре и замъгляваше образите пред очите ми. Стори ми се, че Йен Ших ме гледа ядосано и започнах да духам, докато обезобразеното му лице придоби нормалния си вид и ми стана ясно, че само е направил гримаса, заради вкуса на чая. Ию Лан започна да разтребва — тиха, красива, далечна като облак, усмихваща се в себе си.

* * *