Осем ловки демона

— Учителю, постави се на мое място! — отговорих аз.

— Че как бих могъл? Не съм играл на облаци и дъжд откакто бях на деветдесет.

Мъдрецът затътри крака, за да си вземе мехчето с вино, и си затананика „На младини красавиците търсеха леглото ми, но леглото на стареца е пълно само с кокали“. Събрах един наръч тръстикови листа, за да се избърша, обърнах се на другата страна и отново заспах.

Когато стигнахме Пекин, ужасната суша не проявяваше признаци, че скоро ще свърши. Градът се задушаваше от жегата и червения тухлен прах, с който е известен навсякъде, а освен това небето беше натежало от Жълтия вятър, представляващ огромни облаци ситен жълт пясък, които ветровете носят откъм Монголската пустиня. Обикновено пясъчните бури свършват към края на четвъртата луна, но когато фургонът на Йен Ших премина през портата на града, вечерта на втория ден от петата луна, колелата му издълбаха коловози в твърдото, хрускащо пясъчно покритие, а вятърът, шибащ брезентовото покривало съскаше като настръхнала котка, готова да се сбие.

Господарят Ли се уговори да се срещнем с Йен Ших на другия ден на остров Хортензия, след което кукловодът и дъщеря му обърнаха фургона към къщата си. Аз наех един паланкин и с мъдреца тръгнахме веднага към дома на Небесния господар. Стигнахме до Забранения град, блестящ като императорска корона на залез слънце, точно когато барабаните оповестяваха затварянето на портите. Пуснаха ни веднага, но пред вратата на кабинета на светеца застана една старика, която служеше при него в продължение на много години.

— Днес той никак не е добре — каза тя. Лицето й беше уморено и разтревожено. — Изпълнен е с енергия, но нещо не е наред и трябва да ви помоля да дойдете утре сутринта. Обикновено се оправя малко, след като се наспи.

Вратата на кабинета беше открехната и чух как Небесният господар разговаря с някого на архаичен, официален език, който звучеше почти като религиозен напев, а доколкото го познавах, това изобщо не беше в стила му.

— Ако продължава да изпитва болка — каза Небесният господар звучно и авторитетно, — намажи го с избистрена мас от крак на снежен леопард. Дай му да ние от яйчена черупка на дрозд, пълна със сок от манго, в който има три щипки стрит рог от носорог. Приложи пиявици и ако не настъпи подобрение, помни, че нито едно същество на този свят не е безсмъртно и че ти също ще трябва да умреш.

Вратата се отвори. Зърнах за миг светеца, седнал зад писалището си със затворени очи, с протегнати сякаш за молитва ръце. След това от кабинета му излезе едно младо момиче слугинче и затвори вратата. То носеше малко кученце на копринена възглавничка. Животното явно беше болно, защото едва дишаше и момичето беше толкова угрижено, че дори не ни забеляза. Имаше простовато открито лице и бих се обзаложил на всичко, че само си беше направило чехлите — бяха на розови катерички, подскачащи сред жълти цветя.

— Често ли е така господарят ти? — попита Господарят Ли възрастната жена.

— Не, Ваша светлост. Само от време на време, но след като си почине, отново идва на себе си.

— Утре ще дойдем пак — каза Господарят Ли обърна се и тръгна към изхода.

Пътуването с паланкина към дома се оказа като плаване в море от фантастични цветове — пясъчните бури са величествена гледка на залез слънце — и лицето на Господаря Ли ставаше ту златно, ту алено, ту виолетово и розово, а дълбоките бразди на тревогата оформяха черни, лъкатушещи линии но челото му.

— Страхувам се за добрия си стар учител — каза той след известно време. — Да не забравяме, че някак ся е успял да излъже един мандарин, собственик на клетка, да му я предостави, защото е искал да наругае останалите. Тези типове са опасни. Ако умът на Небесният господар е излязъл от релси, докато е имал вземане-даване с тях, всички можем да си имаме сериозни неприятности, така че е най-добре да вкараме тези копелета зад решетките колкото се може по-бързо.

Учителю, нима вече не можем да го направим? — попитах аз. — Знаем за пещерата и как фалшифицират чая.

— Само че също така знаем, че зад цялата работа стои Ли Котката, а той е достатъчно могъщ, за да накара пещерата под Въглищарския хълм да изчезне — отговори Господарят Ли мрачно. — Много лесно би могъл да бави следствието в продължение на шест месеца, а в това време всички живи свидетели, включително и ние двамата, ще умрат от неизвестна болест. Не. Сега трябва да открием кои са останалите членове на конспирацията, да намерим слабата брънка на веригата и да я принудим да свидетелствува срещу останалите.

Господарят Ли разпери ръце и се загледа в звездите.

— Но, дявол да го вземе, аферите на мандарините не са толкова важни — каза той отчаяно. — Важни са тези клетки, съществата, които изглежда са свързани с тях и крадецът, който може и да е, но може и да не е войнът, превърнат в маймуната човек Завист. Само да можеше Небесният господар отново да овладее ума си! Никой не знае колкото него за боговете и демоните отпреди три хиляди години и ако някой би могъл да се добере до дъното на тази история, това е той.