Осем ловки демона

Той се втурна към входа на тунела, като пътьом грабна една факла от стената, а след моментно колебание Хиената, Чакалът и останалата шайка го последваха с кашляния, псувни и размахани ножове, за да поддържат духа си. Изчезнаха в тъмнината с крясъци: „Покажи се, страхливецо!“ и „Ще подгоня проядената ти от червеи душа чак в Тибет!“ Свистенето на тетивата на арбалета показваше, че въображението им е предоставило образи, по които да стрелят, а Господарят Ля изсумтя доволно и тръгна през пещерата към вратата в дъното.

— Няма да се изненадам, ако продължат чак до острова — отбеляза той уверено. — След това сигурно цял час ще проверяват храсталаците около входа на тунела.

Алхимическата лаборатория изглеждаше непроменена, но Господарят Ли не прояви интерес към нея. Продължи към вратата в дъното й и когато я отворихме, се оказахме в дълъг коридор с малки ниши от двете страни, използвани за кабинети.

— Вол, Йен Ших — каза Господарят Ли, — познавах Ма Туан Лин добре и знам маниера му на работа, така че ще търся аз. Вие се върнете назад и пазете… Не че очаквам тези приятели да се върнат, преди да съм свършил, но все пак.

Беше прав и в същото време грешеше. Петнадесет минути по-късно кукловодът и аз стояхме в средата на пещерата и най-спокойно разглеждахме струпаните сандъци, сигурни, че гласовете, стъпките и факлите на главорезите ще ни предупредят достатъчно рано за завръщането им, когато изведнъж чухме рязко щракване. Преди да успеем да се скрием, през друга врата, скрита в един ъгъл зад сандъците, която досега не бяхме забелязали, нахълта цяла нова шайка главорези, които замръзнаха на място и се втренчиха в нас. Бяха не по-малко зловещи от другите си колеги, а водачът им почервеня от гняв, примесен с жажда за кръв, отвори уста, за да извика на хората си, след това изгъргори, улови се за гърлото и се свлече на пода.

Йен Ших беше грабнал един оставен край масата арбалет, беше успял да го зареди и да стреля толкова бързо, че аз не успях дори да помръдна. За арбалета нямаше повече стрели, така че кукловодът го запрати по друг главорез и грабна в едната си ръка факлата, а в другата ножа си. Аз също се окопитих и грабнах една факла, за да удрям с нея, след което онези налетяха.

С бухалка боравя по-добре, отколкото с оръжие, което иска по-голяма сръчност, така ме започнах да ги млатя доста добре, но те бяха повече и сигурно щяха да ме убият, ако не беше Йен Ших. Кукловодът се превърна в грациозна вихрушка, която проправи пътека на смъртта право през средата на кръвожадната глутница, след което елегантно събори с крак една камара отрупани един върху друг сандъци, за да няма накъде да бягат останалите. Един от сандъците се отвори и по земята се посипаха десетки малки пити пресован фалшив Чай на уважението, а главорезите започнаха да се спъват и да падат по пода. Йен Ших се обърна и тръгна с удари през тях като Трансцеденталната свиня, тръгнала да убива, а оцелелите, които виеха и се мъчеха да избягат, попадаха право в моите ръце. Успях да хвърля факлата и да уловя един, който се канеше да наръга Йен Ших с ножа си в гърба, и да го завъртя така, че острието да разреже гърлото на друг, който беше насочил копието си към гърдите ми. След това всичко свърши. Не можех да повярвам, че сме го направили, но беше факт — телата лежаха на пода и никое от тях не мърдаше. Кукловодът ме погледна замислено и каза:

— Можем да имаме неприятности, ако решим да почистим и да скрием труповете.

— Остави това — чух глас и се обърнах. Господарят Ли стоеше отзад и гледаше касапницата с възхищение. — Важното е, че намерих писанията на Ма. Ако скрием труповете ще предизвикаме повече въпроси, отколкото ако не ги скрием, така че ще ги оставим, както са. Или почти.

Той бързо пребърка джобовете, кесиите и поясите и събра купчина сребърни монети, които изсипа върху масата, заедно с тесте евтини белязани карти, които разпиля на и около масата. Моята факла попадна ь ръката на един окървавен труп, а тази на Йен Ших — до главата на друг. Арбалетът намушкахме под трети.

— Един опитен следовател би намерил поне десет нередности в тази инсценировка още през първите десет минути, но не ми се вярва да прибягнат до услугите на такъв — каза Господарят Ли уверено. — Идва смяната на стражата, намира маса, отрупана с кучешко месо и вино, защо да не се възползва от това? Войниците започват да играят карти, някой се прави на много хитър и за първи път през живота си тези дръвници успяват да постигнат нещо, когато използват оръжията си. Всичко си е на мястото, защо тогава да не се приеме най-простото обяснение?

Нямах намерение да споря с него, но все пак трябваше да се измъкнем от пещерата. За тунела и дума не можеше да става. Господарят Ли огледа вратата, през която бяха минали новите стражи и очевидно не я хареса.

— Оттук вероятно се стига до сутерена на някоя къща на Въглищарския хълм. На някой от мандарините. Ще бъде цяло чудо да се измъкнем от нея, без да ни спрат — каза той замислено.