Осем ловки демона

— Ето там! — извика Йен Ших. Кукловодът беше забелязал нещо, на което досега не бяхме обърнали внимание. На пода край западната стена още се виждаха следите от свличане на пръст и през една пукнатина на тавана се процеждаше естествена светлина. Йен Ших и аз я разширихме достатъчно, за да видим, че свличането е открило нещо като комин, на чийто край светеше синьо петно. Успях да се покатеря нагоре с Господаря Ли на гърба си и попаднахме в някакъв много стар шкаф, направен от усукана дървесина. Имаше отвор, колкото да мине мъдрецът, след което аз се направих на деветгодишен и също се промуших непохватно навън, а Йен Ших дойде последен.

Оказахме се на познато място. Намирахме се в гробището на Лин, на върха на хълма, недалеч от гробницата, в която беше живял таласъмът, а старият шкаф се оказа вътрешността на една хралупа.

— Значи така! — каза Господарят Ли щастливо. Той не обича да оставя неизяснени неща. — Чих-мей е използвал това дърво, за да си почива по време на нотните си разходки и свличането го е смъкнало долу в пещерата, откъдето случайно е бил откаран на остров Хортензия заедно с непотребната пръст. Не се съмнявам, че мандарините са решили да не запушват образувалия се комин, защото много лесно биха могли да го използват като авариен изход.

Наистина, градинарите никога не биха посегнали на това старо дърво и когато го погледнах по внимателно, потреперих — усукано, възлесто, могъщо, злобно — опасно и злокобно като ужасните мъртви дървета на Хълма на хвърчилата и гарваните. Никой нямаше да го докосне, докато някой ден не го събори вятърът.

Глава 16

Като официално назначен изследовател на всичко, свързано със смъртта на Ма Туан Лин, Господарят Ли имаше пълно право да се разхожда из гробището, където беше живяло чудовището. Той тръгна съвсем открито надолу по хълма, след малко бръкна в дрехата си и извади пачка листа. Това бяха отпечатъците, които беше взел от бюрото на покойния мандарин в пещерата. Те бяха толкова хубави, че Господарят Ли беше готов да се обзаложи, че Ма Туан Лин е унищожил фриза в тунела под езерото единствено, за да не може никой друг да попадне на това съкровище. Ма не беше чак толкова глупав, че да не може да разбере как клетките се използват за комуникации на големи разстояния.

Дори и аз успях да разбера. Най-напред, тук отново бяха изобразени осемте фигури с качулки, които бяхме видели в Ию — Осемте шамани. Тези отпечатъци обаче бяха по-ясни от всички други и на тях личеше една подробност, която досега не бяхме виждали. Във всяка от клетките, които носеха, имаше нещо, което приличаше на четчица за писане, чиято дръжка се показваше през отвора в горния край — там, където се събираха металните пръчки — а една от поредиците рисунки практически представляваше урок за слабоумни: 1. Един от шаманите е извадил четчицата от клетката. 2. Докосва с нея един от символите върху металните пръчки, означаващи петте стихии. 3. Образът му се появява в клетката. 4. Вълнообразни линии изобразяват преминаване през големи разстояния и водни простори. 5. Друг шаман наблюдава образа на първия в собствената си клетка.

— Дори малоумният Чоу от нашето село би разбрал за какво става дума — възкликнах аз.

— Имай предвид — каза Господарят Ли рязко, — че след като Ма е открил какво може да се прави с клетките, той е заключил, че това е най-същественото. Може и да е така, но той не е стигнал по-нататък, а всеки учен, който заслужава името си, би разбрал, че има пред себе си единственото запазено писмено свидетелство за традиция, която се е запазила и до наши дни, макар и в доста променен вид. Това е Състезанието с лодки дракони, което се провежда всяка година на петия ден от петата луна. — Той тръсна глава яростно, сякаш се мъчеше да открие някакъв разум в кофа меласа. — Това е вдругиден. Официално състезанието се провежда в чест на великия поет и държавник Чу Юан, който се е удавил в знак на протест срещу корупцията в държавното управление, но всъщност то се е провеждало и хиляда години преди той да се роди… ако не и две хиляди. Фризът, открит и унищожен от Ма Туан Лин, очевидно е разказвал в картини за истинското събитие, вдъхновило състезанието на лодките дракони, макар че само Небесният господар в най-добрите си дни би могъл да се добере до цялата истина за него.

Рядко съм виждал стария мъдрец толкова съкрушен. Докато десният му показалец танцуваше над отпечатъците, той бързо и уверено интерпретираше древните символи и ги поставяше в контекста на историята, но понякога, кършеше пръсти и надаваше рев на безпомощност, което ясно говореше, че има още уроци, които е можел да научи на коляното на Небесния господар преди много, много години, но, уви, е пропуснал — уроци, които сега вече нямаше кой да повтори. Но така или иначе, Господарят Ли не започна с пиктограмите, а с нещо друго. На единия отпечатък, взет от самото начало на фриза, беше изобразено древно писмо. Мъдрецът го посочи: