Осем ловки демона

Йн Ших беше възхитен от „интересната сутрин“, както се изрази, и заяви, че услугите му са на разположение на Господаря Ли ден и нощ, но в момента имал някаква важна работа вкъщи, за което помоли да го извиним. Това беше проява на такт. Нямаше никакво съмнение, че следващата стъпка на мъдреца ще е да отиде при Небесния господар, за да му докладва всичко, а би могло да има неща, които да не иска кукловодът да чуе. Йен Ших просто се поклони и си тръгна, преди някой да изпадне в неловко положение. Господарят Ли настоя да му наеме паланкин, ние наехме друг и не след дълго влязохме в Забранения град. Отидохме направо при Небесния господар. Нямаше го, но беше оставил бележка за Господаря Ли, поставена в запечатан плик. Качихме се в паланкина и когато потеглихме назад, към Портата на всеобщата хармония, той го отвори. Ето какво пишеше:

Као,

Аз съм уморен, глупав и склерозирал. Попаднах на един мандарин, който би трябвало да знае за пещерата под Въглищарския хълм. Принудих го да ми покаже клетката си и да ми обясни, че служи за комуникации на дълги разстояния. След това я използвах, за да покрещя малко на колегите му, но мозъкът ми съвсем престана да функционира. Единственото, което ми идваше наум, беше да цапардосам копелето по главата с клетката. По-конструктивните подходи оставям на теб. Разбрах къде има още една клетка. Тя е в проклетата оранжерия на Янг Чи, затворена в специална витрина, а ако някой би могъл да се справи със стражите в дома му, това си ти. Когато умът ми Отново може да смели нещо по-сериозно от предварително сдъвкана храна за кърмачета, ще ти се обадя.

Чанг.

— Как изглеждам?

— Учителю… учителю…

— Вол, не върху робата ми!

— Извинявай, учителю — успях да измънкам между повдиганията и напъните откъм стомаха ми.

Цивилизованите читатели не може да не знаят за известния портрет на Господаря Ли, нарисуван от Мастиления Уонг. Аз присъствах, когато му позираше. Художникът най-напред проучи лицето на мъдреца от всички възможни ракурси, след това захвърли четките си в ъгъла, развърза дългата си черна коса, потопи я в мастилницата и започна да върти и тръска глава над коприната, като напръска с боя всичко наоколо. В резултат се получи една невероятно сложна плетеница от линии. После Мастиленият Уонг очерта силует на глава, почерни всичко извън контура, нарисува чифт ярки очи и ето ти го Господаря Ли — стори ми се като жив и едва ли не очаквах всеки момент да излезе от платното и да поиска вино. Мастиленият Уонг обясни, че това бил единственият начин, по който би могъл да възпроизведе бръчките по лицето на мъдреца. Казвам всичко това, за да дам някаква представа за ефекта, който се получаваше, когато бръчките се запълнеха със зелена фосфоресцираща глина от Кантон. (Подканям неоконфуцианците, които още не са успели да схванат за какво става дума, да се замислят — невероятно възрастен човек с кокалесто лице, прорязано от заплетени като лабиринт бръчки, които светят в тъмното.)

Карах магарешка каручка със синьо покривало като тези, които използват висшите класи. Луната светеше силно и от време на време се скриваше зад някой пясъчен облак. Жълтият вятър свистеше в покривалото на каруцата, а металните поставки за факли от двете страни на елегантната улица на Въглищарския хълм сякаш си предаваха една на друга хрущящия звук на връхлитащия на талази пясък подобно на вибрираща струна на лютня. Спряхме пред портата и стражите пред дома на мандарина Янг Чи се скупчиха около нас, за да се поинтересуват дали знаем паролата и дали имаме официална покана. Тогава копринените завеси се разтвориха и много бавно, сантиметър по сантиметър, навън се показа глава на шестмесечен труп.

— Добър вечер — поздрави Господарят Ли. Стражите вече ги нямаше, макар че още известно време във въздуха продължиха да се носят силни пронизителни писъци. Тръгнахме миролюбиво по алеята. Пред самата къща имаше още една редица желаещи повишение стражи — бдителни и проницателни.

— Извинете, повикаха ни да приберем един човек… Кой от вас е… — започнах да шумоля със списъка.

Нечии ръце избутаха изпод покривалото предната дръжка на ковчег, след което се показа лицето на Господаря Ли.

— Добър вечер.