Осем ловки демона

Мъдрецът се вгледа в малкото трупче.

— Но защо им е бил целият този сложен план? — попита той риторично. — Има хиляди по-сигурни начини, за да ни убият, а сега, отгоре на всичко успяхме да разберем, че Ли Котката има шпионин в дома на Небесния господар. Някой е прочел бележката му до нас и е имал достатъчно време, за да подготви тази клопка преди да пристигнем. Трябва на всяка цена да им попречим, ако са решили да направят нещо и на самия него.

— Да, учителю — отговорих аз и машинално се наведох, а той скочи на гърба ми. Побягнах навън в галоп.

Глава 17

Опряхме само колкото Господарят Ли да изчисти глината от лицето си и да добие вид като за пред хора. После подкарах магарешката каруца към дома на Небесния господар и сърцето ми замря, защото видях, че външният двор е изпълнен с войници от Черната стража, която охранява високопоставените евнуси от Забранения град. Очевидно нещо не беше наред и Господарят Ли не загуби нито минута време. Той просто скочи от каруцата и тръгна към вратата, крещейки заповеди наляво и надясно, сякаш беше дошъл, за да поеме командването, и влязохме вътре като генерали победители.

Когато стигнахме до вътрешния двор, оттам тъкмо изнасяха труп на носилка. Под покривалото се показваше крак. Това беше достатъчно, за да разбера, че не беше на Небесния господар, а на жена. После се сетих коя беше тя. Кракът беше обут с малък глупав чехъл с избродирани катерички, подскачащи сред цветя, и си припомних момичето, което носеше болното куче върху копринена възглавница. Господарят Ли вдигна ръка и спря процесията.

— Къде е Небесният господар?

— Не е тук, Ваше височество. Излезе и още не знае за случилото се.

Когато мъдрецът вдигна покривалото, за да погледне трупа, един мазен евнух излезе от тълпата и се приближи. Гърбът на Господаря Ли ми попречи да видя лицето на мъртвата, но забелязах как мъдрецът се вдървява. Той пусна бавно покривалото и вдигна поглед към евнуха, който изглежда беше официалното лице, назначено да се занимава със случая.

— Кръвта не е прясна. Кога е станало убийството? — Гласът на Господаря Ли беше равен, безразличен.

Евнухът нервно облиза устни. Една възрастна жена си проби път напред през войниците и си спомних, че тя беше тази, която ни отпрати последния път. Очите и бяха зачервени и говореше прегракнало.

— Убили са я вчера — каза тя. — Мислехме, че е отишла да се види със семейството си и затова открихме трупа й едва преди няколко часа, но убийците бяха тук вчера. Имаха бележка от Небесния господар, с която им позволяваше да влязат.

— Можеш ли да четеш, дъще? — попита благо Господарят Ли.

— Не, Ваше височество, но Небесният господар винаги рисува една малка птичка на бележките, които ни пише и я видях — отговори жената. — Повикаха горката Тъпоглавка навън в градината, но аз имах работа и забравих, че са дошли. Преди малко намерихме трупа на Тъпоглавка долу в лодката на кея.

— Можеш ли да познаеш тези хора, ако ги видиш пак? — попита Господарят Ли.

— Да! Как бих могла да ги забравя! — отвърна възрастната жена възбудено. — Водачът им приличаше на шопар, а двамата с него на чакал и на хиена.

Стомахът ми се обърна, когато си спомних как тези същества умъртвиха чиновника и как се смееха на мръсните шегички, докато по брадите им се стичаше кучешка мас. Господарят Ли беше предположил, че в къщата на Небесния господар има шпионин. Дали малката Тъпоглавка не го беше разкрила? Дали това не й беше за награда? Господарят Ли гледаше замислено евнуха.

— Домът и кабинетът на Небесният господар се намират под пряката юрисдикция на Императора. Имащ ли нужните пълномощия, за да разследваш това убийство?

Евнухът изведнъж стана самоуверен и от устата му закапа мед:

— Тази никаквица наистина е удостоена с тази чест — отговори той и се поклони до земята, след което извади един пергамент с имперския печат.

Господарят Ли прегледа документа и му го върна. Лисиците щяха да разследват смъртта на кокошката, но какво би могъл да направи той?

— Много добре. Продължавай — каза той рязко, завъртя се на пета и тръгна навън към магарешката каруца, а аз го последвах.

— Учителю, много лошо ли беше? — попитах аз, когато тръгнахме.

— Убийството ли? — попита той троснато. — Беше нарязана на парчета.

— Копелета!

— Ако имаш предвид Шопара, Хиената и Чакала, прав си, но не те са убийците — каза Господарят Ли.

— Какво! — хлъцнах аз.

— Може би те са я повикали навън, може би те са я държали, но не те са я убили. Тези животни биха я накълцали като касапи аматьори, а този, който я е убил, е владеел изкуството до съвършенство.

— Да не би освен всичко останало да си имаме работа и с побъркан хирург? — попитах аз с половин уста.

— Нищо подобно — отвърна мъдрецът. — Имаме работа с много компетентен тип, чието умение да убива не може да се подлага на съмнение, така както не може да се подлага на съмнение добрата калиграфия. Но най-напред трябва да посетим кукловода. Вол, не забравяй, че шпионинът в дома на Небесния господар може и да е научил, че Йен Ших и дъщеря му ни помагат, а в момента това може да се окаже нездравословна дейност.