Осем ловки демона

— Ще направя нещо по-добро от това. Дяволската ръка стана на крака със залитане, затършува в едно чекмедже и извади нещо подобно на свински мехур с някакви особени възли по него. Мушна го под лявата си ръка. Дясната му ръка се сви рязко и сякаш по силата на някаква магия в нея се появи дълго тясно острие. Още едно свиване — и то изчезна.

— Екзекуторът разсейва свидетелите само за част от секундата и страданията на жертвата приключват — каза той с тържествен, назидателен глас, с доста надебелял от алкохола език. — Свидетелите не могат да разберат нищо, защото екзекуторът държи под мишница Плачещото бебе и прави още един, този път бавен и дълъг разрез…

Дори Господарят Ли и Дяволската ръка подскочиха, въпреки че знаеха какво ще стане. Когато ужасният писък блъсна тъпанчетата на ушите ми, аз едва не се ударих в тавана. Последва още един.

— Къси, чести стискания за мъж, бавни и дълги за жена — обясни Дяволската ръка. — Ще ви издам една тайна. Използвал съм Плачещото бебе при всички „Бавни съсичания“ през последните десет години, независимо дали семейството на осъдения ме е подкупило, или не.

— Ти чудесно разбираш от работата си — каза Господарят Ли. — Независимо дали си служиш само с острие, или само с мехур, или и с двете. Не мога да възразя, но все пак ми се ще да погледна заповедта за екзекуцията, ако нямаш нищо против.

— Да имам нещо против? Откъде-накъде? Као, както ти казах, светът съвсем се е побъркал! Всички са луди и тази заповед само го доказва още веднъж.

Палачът започна да тършува в друго чекмедже и след малко подхвърли на Господаря Ли някакъв официален документ. Мъдрецът го разгъна, приближи го до светлината и го огледа дълго и внимателно. После го сгъна отново и го върна.

— Приятелю, ще трябва да подсиля лошото ти впечатление от психическото здраве на света — каза мъдрецът. — Искам да разговарям с една видна личност и на път за тук дори си направих труда да съставя документ, който, между другото, е официален. Можеш да го добавиш към колекцията си от безумни неща.

Господарят Ли извади лист хартия от робата си и го подаде, а Дяволската ръка го погледна, както би погледнал кобра.

— Не може да го искаш сериозно!

— Да, но го искам.

— Као, все едно е да поканиш Черната чума на чай! Или да плуваш в кипящо олио! Аз съм убиец, Као. Това е професията ми и в нея съм добър, но винаги пребледнявам, когато това същество…

— Нали не възразяваш? — прекъсна го Господарят Ли с ледено официален тон.

Дяволската ръка се обърна и излезе, залитайки, навън. Чувах го как мърмори, докато пресича съседната стая: „Луди! Всички са полудели! Целият скапан свят е побъркан!“ Господарят Ли се обърна към кукловода и му каза тихо:

— Йен Ших, струва ми се, че ще е добре, ако успееш да намериш дъщеря си и останеш при нея. Още не съм съвсем наясно какво ще излезе от всичко това, но едно зная със сигурност. Тази афера започва да навлиза в доста зловеща фаза.

Кукловодът повдигна едната си вежда.

— Заповедта за екзекуцията на малката слугиня наистина предвиждаше „Бавно съсичане“ — каза Господарят Ли. — Познавам подписа много добре и мога да кажа, че не беше фалшив. Заповедта е издадена от Небесния господар.

Аз се вгледах втренчено в него. Бях вцепенен и не разбирах нищо. Йен Ших беше замръзнал на мястото си. След това пое дълбоко въздух и разпери широко ръце:

— Екзекуторът е прав. Целият свят е полудял.

Той се обърна и излезе бързо през вратата, а докато стъпките му кънтяха в съседната стая, чувах как мекият му баритон се издига към пълното с жълт пясък небе:

Тъжни чакали плачат с кървави сълзи,
треперещи лисици тук мрат,
а бухали с по хиляда години живот
лудо се хилят.
Куче бяло по луната лае
и трупове буди,
на своя гроб сив призрак се мае
и пее песен на войн.

Приближих се до масата, надигнах каната и преглътнах малко от силния алкохол, който Дяволската ръка и Господарят Ли наричаха вино, и след като престанах да кашлям, се почувствах малко по-добре, макар че не кой знае колко. Екзекуторът се връщаше и по дрънкането на вериги познах, че със себе си влачи окован затворник.

— Ти си десет пъти по-луд от целия свят, Као! — извика Дяволската ръка.

— Защо? Защото търся компанията на един чудесен приятел, кротък като малко агънце и два пъти по-мил? — попита Господарят Ли благо.

Екзекуторът и затворникът влязоха през вратата и светът пред очите ми се завъртя. Мекото, тлъсто тяло, жабешката стойка, слюнките, стичащи се от отпуснатите устни…

— Три пъти по-мил — поправи го Ханджията шеста степен Ту.

Глава 18