Осем ловки демона

Всеки историк рано или късно стига до тази глава от книгата си, от която няма как да излезе победител. Ако откровено включи нужния материал, читателите му ще побягнат с писъци в нощта, ако не го включи — все едно, че не пише история. Така например учените, които се борят с войните на Трите царства, трябва да скърцат със зъби и да включват мъдри коментари за Седемте светотатства на Тсао Тсао, а аз трябва да се заема с непосилната задача точно да предам думите на един ужасен ханджия. За тези, които го чуват да говори за първи път, ще е много трудно да не си помислят, че изразите му са само още едно оръжие в и без това препълнения му арсенал, но не, те просто отразяваха втората му мания. Първата беше да убива.

— Вол — каза ми веднъж Господарят Ли, — никога не забравяй, че Ханджията шеста степен Ту наполовина произхожда от коренното население. Нашите предци са отнели плодородните земи и са прогонили дедите му в скалистите планини, където почти не е имало препитание. След това там са открили минерални залежи и са прогонили оцелелите в маларичните блата, където пък съвсем не е имало какво да ядат. Гладът се е превърнал в жестоко наследство за коренното население, нещо, гарантирано по рождение на всеки негов потомък. Така че в психологически смисъл Ханджията шеста степен Ту е бил роден гладен.

Днес, когато Ханджията се обожествява все повече и повече, дори и най незначителното редактиране на думите му би се изтълкувало като ерес. Ако пропусна едно-единствено прилагателно, рискувам да бъда разкъсан на парчета от ревящата тълпа, но все пак трябва да помоля за прошка, поради особените обстоятелства. Когато видях зловещото му лице в кабинета на екзекутора, всичко пред очите ми се завъртя и известно време не чувах нищо, освен едно силно бучене, а когато то затихна, разговорът вече беше започнал.

— … о, да, о, да, о, да, Ию е построено от Осемте ловки шамани, за да превръща музиката във вода. „Вода на залязващото слънце“ — така казваше старата ми баба, макар че това име може би заблуждава не по-малко от „Агнешка супа с три риби“, в която няма никакви риби. Няма и агнешко. Йероглифите за „риба“ и „агнешко“, когато са написани един до друг, означават „вкусен“, така че името всъщност е „Тривкусна супа“ и се приготвя от пилешки гърдички, рапани, шунка, бамбукови пъпки, грах, сусамово масло, пилешки карантии и оризово вино. Обичам да я сервирам преди шаран а ла Су Тунг-по, който се приготвя много просто, като всяко творение на гений. Само измиваш шарана със студена вода и го напълваш със зелеви кочани, след което го натриваш със сол и го…

— Ханджийо Ту — прекъсна го Господарят Ли, — Осемте ловки шамани са…

— … изпържваш в тиган с лук, а когато е почти готов, добавяш малко джинджифил, портокалова кора и сос от ряпа. Су Тунг-по е измислил и „Салатата за бедни“, която върви чудесно с шарана — прясно зеле, зряла ряпа, диви боровинки и овчарска торбица. Добавяш малко…

— Ханджийо Ту…

— … ориз и вряща вода и може да стане и на супа, но трябва да внимаваш с водата. Великият Чиа Минг пише в своите „Основни познания за яденето и пиенето“, че водата за „Супата за бедни“ трябва да е от сняг или скреж и да се нарони в тенджерата с кокоше перо. Ако използваш гъше или паче перо, рискуваш да получиш колики, които според него ще получиш и ако готвиш свинско, змиорки или щипоци на огън от черничеви дърва. Чиа Минг също така много се тревожи за спанака…

— Ханджийо Ту! Осемте ловки шамани са носели клетки, които понякога са използвали, за да си говорят на големи разстояния, но мисля, че в тях е имало и още нещо, което са охранявали осем божества демони. Твоите хора знаят ли нещо за това? — успя да попита най-накрая Господарят Ли.

— О, да, о, да, о, да! О, богове, да! В клетките са били ключовете.

— Какви ключове?

— Ключовете, за музиката, която се превръща във вода, разбира се, а за пазачите се говори, че са били много странни и почти толкова опасни, колкото и спанака, за който Чиа Минг пише, че е чуждо растение, внасяно от Непал — много неприятна страна, населена от коварни същества — че същността му е студена и хлъзгава и ако го ядеш, рискуваш да ти изстине стомаха, а ако го ядат малки котки и кучета, краката им ще се изкривят, така че да не могат да ходят. С кучетата е по-лесно, защото поне могат да се използват за кенгхсиен — кучешката яхния, която толкова много е обичал Конфуций и е включил в неговата „Книга за ритуалите“, но представа нямам какво би могло да се направи с кривокраките котки.

— Ханджийо…

— Освен ако котките не са кърмачки. Чел съм, че момчето Император Чинг Тсуанг много обичало ориз „Свеж вятър“, който се приготвя от ориз, драконов мозък, драконови очи на прах и котешко мляко, но да си призная, имам чувството, че „котешко“ е печатна грешка… Освен това, ако котката е бяла, ястието може да стане много опасно, защото белите котки ходят по покривите и ядат лунни лъчи, а яденето на лунни лъчи може да доведе хората до лудост. Разбира се, на юг котките се ядат както и всичко останало… Там ядат дори големи водни б…