Осем ловки демона

— Чакай! Много е важно! Исках да ти кажа, че най-добрите корени от лотос са тези край езерото Нан-кин! Червени ядки вземай само от моста Та-пан! Череши само от храма Линг-ку, а фурми от Яао-фанг! Трябва да опиташ водните кончета на Квантунг, сервирани с вино Лан-линг и ароматизирани с минзухар, свинско, с медена глазура, сготвени като…

Желязната врата се затръшна след него и аз се молех, това наистина да е последната ми среща със зловещия Ханджия шеста степен Ту.

Глава 19

Четвъртият ден от петата луна започна с трясък на фойерверки. Много фойерверки. Беше празникът на отровните насекоми, който обикновено повдига духовете и подготвя хората за голямото Състезание с лодки дракони на петия ден от петата луна. Обикновено това са много весели празници, но не и сега. Жегата продължаваше да е убийствена и не беше паднала капка дъжд, а всеки знае, че след като времето остане непроменено за по-дълъг период, се създава нездравословна атмосфера, в която болестите се разпространяват подобно на ятата скакалци, започва инкубационният период на голямата чума и се появяват лоши предзнаменования — от небето падат меса и жаби, например, или кокошките се превръщат в петли.

Децата, разбира се, се забавляваха. Те от месеци бяха бродирали тигри на чехлите си, а майките им ги бяха облекли с тигрово жълти туники на черни черти; те пищяха от възторг, докато скачаха из улиците и мачкаха с крака въображаеми скорпиони, стоножки и паяци или пък се биеха с мечове, направени от листата на тревата чанг-пу, срещу чучела, маскирани като крастави жаби, змии или гущери. Възрастните съвестно гърмяха фойерверки и мажеха клепачите и носовете на всички със сяра като предпазна мярка срещу отровни ухапвания, но в очите им имаше тревога, а лицата им бяха посърнали при вида на горещите вълни, надигащи се от улицата. Храмовете бяха пълни с баби и дядовци, молещи се на Куан-ийн — богинята на състраданието.

Всички бяха изнервени. Близо до Портата на династията избухна кърваво сбиване, защото стадо овце с боядисани в червено опашки (това означава, че ги водят за жертвоприношение пред Олтара на небето) някак си се смеси със стадо камили, подкарано към рампата за товарене на кервани в другия край на града, и никой не можа да отиде никъде в продължение на цели два часа. Монголците овчари бяха принудени по силата на обичая да носят дебели кожуси от овча кожа, намазани с мас, а турските камилари — дебели вълнени дрехи и подплатени ботуши. Всички се разтапяха от жега и бяха сърдити на целия свят, а ръцете просто ги сърбяха да се сбият. Споменавам тази случка, защото аз и Господарят Ли се оказахме в центъра на всичко това, когато рано сутринта тръгнахме към дома на Небесния господар. Наложи се да изоставим паланкина, да си пробием път през тълпата и да наемем друг в другия й край. Когато най-накрая стигнахме до целта си, стражата на входа ни каза, че Небесният господар се е върнал предишната вечер, но вече е тръгнал към Небесния град.

Аз не знаех какво да мисля, а Господарят Ли беше потънал в себе си още откакто напуснахме кабинета на Дяволската ръка предишната вечер и продължаваше да бъде наразговорлив.

Влязохме в Забранения град без инциденти, но вместо веднага да отидем до кабинета на Небесния господар, мъдрецът реши най-напред да се отбием до Бюрото за внос на стоки. Когато излезе оттам не след дълго, по лицето му личеше, че поне част от мислите му са дали плод.

— Вол — каза той, след като се качи в паланкина, — трябваше да се сетя за това по-рано, но непрекъснато се случваха разни неща, които ми отвличаха вниманието. Помниш ли какво използвах, за да превърна евтиния чай в Чай на уважението?

Аз се изчервих:

— Не, учителю.

— Железен цианид, калциев сулфат и тамаринд — обясни той търпеливо. — Тамариндът е много рядко вещество. Внасят се много малки количества и за да го купува, човек трябва да има специално разрешение от властите. Едно от наследствата на вече мъртвото увлечение по стриктното спазване на законите, за което увлечение никой не тъжи, е изискването във всички подобни разрешения да фигурират списъци с имената на съдружниците. Въпреки това тайната може да се опази, защото тези списъци се завеждат под името на фирмата и за да се добере до тях, един следовател трябва най-напред да го научи, а някои от тези имена на фирми са наистина ужасно хитроумни. Да предположим, че си мандарин и участваш в група, която търгува с фалшив чай. Да предположим, че членовете на тази група могат да контактуват помежду си с помощта на древни клетки, чието функциониране е обяснено в отпечатък, направен от стар фриз, и да предположим, че не искате хората да се интересуват от документацията ви. Как ще наречете компанията си?