Осем ловки демона

Небесният господар тичаше през ливадата като пантера ниско приведен, и грациозно прескачаше препятствията. Семплата му одежда на жрец се развяваше зад него като хвърчило и той развиваше такава скорост че десетте панделки и поясът му с избродирани облаци плющяха във въздуха подобно на крила на летящ гълъб Той подскочи над един голям камък, който аз бих могъл да преодолея само ако се покатеря отгоре му, увисна за миг във въздуха с разкрачени като на танцьор крака и се оттласна с бастуните, за да придаде допълнително ускорение на тялото си, преди да стъпи отново на земята. Светецът продължи да тича, докато не стигна до Залата на духовната храна. Ако бяхме продължили в посоката, в която бяхме тръгнали първоначално, сега точно щяхме да излизаме от храстите, от които се виждаше залата и Небесният господар изведнъж спря, протегна несигурно бастуните напред и отново се превърна в престарял, немощен и недъгав човек, който едва ходи.

— Учителю… Учителю… Учителю…

— Защо тази нотка на изненада? Не сме присъствали на истинско чудо, откакто кучешката глава разкъса Великия страж. Крайно време беше нещо да се случи — каза Господарят Ли с висок, пресипнал глас. — Вол, назад към Залата на литературната задълбоченост. Бързо!

Накара ме да заобиколя залата отстрани, през множеството градинки, след това надникна през един прозорец и влязохме вътре. Отвори една ключалка с шперц, минахме през някакъв празен кабинет, накара ме да го пренеса през страничния прозорец, през терасата отвън и през друг прозорец влязохме в кабинета на Небесния господар.

— Помниш ли малкия, подобен на четчица предмет, който осемте шамана са използвали, за да задействат клетките? Предполагам, че Небесният господар е имал такова нещо, когато е предавал съобщението си на мандарините. Намери го — нареди Господарят Ли.

Помещението беше пълно със сувенири, събирани в продължение на повече от сто години служба и би ни отнело цял месец, за да претърсим всичко, но от време на време си струва да започнеш от очевидното. Господарят Ли обърна едно бурканче с четки за писане и ги разрови. Изведнъж ръката му замръзна. Вдигна много бавно една от четките и я задържа срещу светлината. Беше невероятно стара, с каменна дръжка и косми от опашка на северен елен.

— Същия период, същата изработка, като я гледам ме обзема същото чувство… — промърмори Господарят Ли.

Отново излязохме навън, в сенчестите кътчета на градината пред библиотеката. Наоколо нямаше никой. Господарят Ли нямаше никакво намерение да рискува с клетката, заради която едва не ни убиха в онази Оранжерия и я беше завързал здраво под одеждата си. Сега я развърза и я огледа замислено.

— Знаем, че се задейства, като се докоснат с четчицата символите на петте стихии — каза той замислено. — Надявам се, че клетката може и да задържа предадените съобщения. Ако е така, можем да приемем, че Доктрината на петте също играе някаква роля. Например, петте цвята, посоки, сезона, небесни опори, планини, планети, добродетели, чувства, животни, отверстия, тъкани или аромати.

Познанията ми за Доктрината на петте се изчерпват с факта, че миризмата и звукът, символизиращи планетата Меркурий са „гнило“ и „стенание“, така че си замълчах.

Отне му известно време, защото върху клетката бяха гравирани множество символи, но най-накрая реши да пробва животните, изобразяващи сезоните в обратен ред. Когато четчицата докосна главата на костенурката, подскочих близо метър във въздуха. Изведнъж клетката се изпълни със светлина, след която се появи лицето на непознат мандарин. Беше явно, че се бори с гнева и страха си, и се мъчеше да се овладее.

— Защо не убихме този стар глупак!? — попита той настоятелно и лявата му буза се сгърчи в нервен тик. — Искам да знам, настоявам да знам, трябва да знам защо не го убихме? Не си ли давате сметка, глупаци такива, че след като Ли Котката се справи с онзи проклет чиновник, се появиха твърде много трупове, които чакат обяснение? Ако не прережем гърлото на Ли Као, той ще ни хвърли на кучетата!

Докосването на тигъра ни представи още един мандарин, настояващ за главата на Господаря Ли, а водният бивол и птицата Феникс ни показаха скучни счетоводни данни и търговски маршрути. След това Господарят Ли докосна дракона и вътрешността ма клетката се изпълни от лицето на Небесния господар. Още с първите режещи като нож думи разбрах, че това е посланието, което почти бяхме успели да чуем при Великия страж и Ли Котката. Но не до края.

— Вие, тьпоумни магарета! Вие, кастрирани щипогъзици! Вие, видиотени маймуни, чиято единствена дарба е да си приготвят вечеря от собствените си изпражнения! Мушнете изпоцапаните си с лайна пръсти в ушите си и извадете оттам торните бръмбари, защото смятам да ви кажа какви безумци сте!