Осем ловки демона

Знаеше много добре, че не мога да отговоря на такъв въпрос. Остави ме известно време да се червя от объркване, след което извади лист хартия, на който чиновникът съвестно бе написал имената на съдружниците във фирмата, която Господарят Ли беше посочил: „Небе, огън, смърт, птици, лодки призраци, дъжд, състезание. Внос Износ на чай. Дружество с ограничена отговорност“.

— Това ли е шайката? — попитах аз възхитен.

— Това — отговори Господарят Ли. — Тук са всички замесени копелета, включително Ли Котката и още двама евнуси с министерски ранг. До един. Само ако можеше…

Той остави изречението да умре от естествена смърт. Искаше да каже: „Само ако можеше Небесният господар да дойде на себе си и да имаше как да ни помогне.“ Но тревогата му се върна и през остатъка от пътя до Залата на литературната задълбоченост не пророни дума. Там ни обясниха, че за малко сме се разминали с Небесния господар, който току-що бил излязъл, за да направи сутрешната си разходка и че със сигурност сме щели да го намерим някъде на ливадата по пътя към Двореца на младите принцове. Господарят Ли освободи паланкина и тръгнахме пеша. Когато стигнахме ливадата, спряхме и въздъхнахме дълбоко. В другия и край, към Паравана на Деветте дракона мъчително куцукаше с бастуните си Небесният господар, непроменен от последния път, когато го бяхме видели.

— Боях се да не би да са го изтезавали — каза тихо Господарят Ли.

Аз също, защото само изтезанията или пълното побъркване можеха да обяснят, според мен, подписа на светеца под ужасяващата заповед за екзекуция. Сега Господарят Ли трябваше да приеме възможността поне веднъж в живота си да е сгрешил в преценката си за нечий почерк и да признае, че подписът е бил фалшифицирай, но изглежда тази перспектива не го тревожеше ни най-малко. Когато тръгнахме по прекия път през Поляната на лъконосците, той почти се развесели, но когато стигнахме до Паравана на деветте дракона, от Небесния господар нямаше и следа.

— Ха! Каква забележителна зрителна измама! — възкликна Господарят Ли. — Бих се обзаложил, че беше точно на това място! Я виж!

Мъдрецът посочи в далечината вляво от нас и очите ми щяха да изскочат от орбитите си, защото там видях малката фигура, наведена над бастуните мъчително да се влачи, подобно на охлюв с артрит, през Портата на наградите нататък към Портата на спокойните старини.

— По-добре е да ме носиш. И него някой го е пренесъл, а жегата е прекалено силна за старческите ми крака.

Качих стария мъдрец на гърба си и тръгнах, но скоро съвсем изгубихме от поглед светеца, тъй като тръгнахме през някакви лабиринти от висок жив плет. Градините в Забранения град са направени за аристократи, а не за селяни, и всички красиви гледки са проектирани така, че да са достъпни само за спокойни погледи, намиращи се на височината на паланкин. Пешеходците не могат да видят кой знае какво, докато не достигнат някое открито пространство, а когато ние излязохме на открито, аз спрях така внезапно, че Господарят Ли едва не прехвърча над главата ми. Когато отново се намести удобно, го попитах с изтънял глас:

— Учителю, възможно ли е да има повече от един Небесен господар?.

Старият светец беше толкова далеч от Портата на спокойните старини, всъщност беше стигнал чак до Великия театър, че дори ако подтичвах, щеше да ми е трудно да взема това разстояние за времето, за което го беше взел той.

— Дай да съсредоточим усилията си върху този — каза Господарят Ли с мрачен, напрегнат глас. — Хвани го, Вол!

Аз хукнах напред по алеите между разцъфтелите олеандри и наровете, докато не стигнах запъхтян до Извора на Бисерната метреса. Обърнах се и погледнах назад, където би трябвало да бъде Небесният господар. Там нямаше никаква немощна старческа фигура. Вдясно също нямаше никой. Пред мен беше външната стена на Забранения град, така че оставаше само вляво. Погледнах натам и едва не паднах възнак. Далече, много далече, между Залата на величествения мир и Павилиона на десетте хиляди извора малката прегърбена фигура се мъчеше да мести напред двата си бастуна и да влачи след тях крака.

Господарят Ли замръзна на гърба ми. След това пръстите му се впиха в раменете ми.

— Хайде да опитаме още нещо — каза той тихо. — Свий настрани и карай напряко между Двореца на спокойната земя и Двореца на хармоничното съчувствие, като че ли сме се отказали и тръгваме към Западната цветна порта.

Направих както ми каза и след няколко секунди отново тичах сред плетеница от храсти и дървета. След още четири минути Господарят Ли ми каза да спра, да хукна с всички сили назад и при първа възможност да свия вляво. Изкачих се на малко възвишение, легнах по корем и пропълзях напред между ниските храсти, а Господарят Ли протегна ръце покрай ушите ми и раздалечи два потънали в зеленина клона. Пред нас се простираше обширната, мека като кадифе ливада пред Двореца на установеното щастие и черният ми дроб се превърна в бучка лед.