Осем ловки демона

В дните на Конфуций не е имало Империя. Китай представлявал множество враждуващи помежду си феодални държавици и единствената причина Доктрината за духовете никога да не се приложи изцяло бил таоизмът. Таоистките монаси се борели и се борят с нокти и зъби за правата на селячеството, а сега Небесният господар — всепризнат лидер на таоистите и най-велик жив светец на Империята, подтикваше мандарините да вложат печалбите от незаконните си операции в добре пресметнати подкупи и с помощта на собственото му огромно влияние и активна поддръжка най-накрая да въведат Доктрината на духовете както трябва по всички китайски земи. За нищожни на практика срокове аристокрацията щяла да получи власт, собственост — правна закрила, при което, както се изрази Небесният господар, моралът и благоприличието щели да се издигнат до невъобразими и непознати висини.

Трябва да кажа, че докато произнасяше тази невероятна реч, светецът не показваше никакви признаци на старческо слабоумие. Всъщност никога не го бях чувал да говори толкова убедително и смислено. Когато най-накрая свърши и клетката угасна, аз се обърнах безпомощно към Господаря Ли:

— Учителю, възможно ли е да е получил някакъв удар?

Не бях виждал стария мъдрец толкова смутен, колкото тогава. Той мислеше и трескаво дъвчеше края на проскубаната си брада, докато накрая не изплю камъчето:

— Още не съм чувал за удар, който може да накара сгърчен от артрит столетник да тича по ливадите като тибетски снежен леопард. Не, Вол, става дума за нещо много по-сериозно, отколкото обикновена мозъчна травма, а последствията могат да бъдат невъобразими. Седеше пред клетката с кръстосани крака. Изведнъж подскочи и се вгледа в пърлещото, огнено небе. Жълтият вятър се надигаше над хоризонта подобно на огромна ръка — големи стискащи пръсти се протягаха към слънцето, а то беше кървавочервено и пулсиращо. Клонеше към залез, а аз не си бях дал сметка, че е изминало толкова много време. Песъчинките започваха да шибат листата и клоните със съскане и свистене — огромна невидима котка, отъркваща гърба си в уличен фенер и игриво показваща ноктите си.

— Нещо толкова сериозно, колкото ако не настъпи слънцестоенето — продължи Господарят Ли тихо. — Момчето ми, малко науки са така черногледи както теологията, но все пак, може би ще е добре да вземем предвид Доктрината за бедствията, която е най-главният принос на династията Хан по тези въпроси. И в И-чипг, и в Хуай-нан-тзу се твърди, че природните бедствия не се предизвикват от Небето. То само позволява да настъпят. Ако хората умишлено нарушават естествения порядък на нещата, боговете отказват да се намесват, когато природата се очиства от отровата Обикновено това става с някакъв катаклизъм и тогава невинните страдат наравно с виновните. Е, единственият начин хората да научат нещо е да го набиеш в главите им с топор.

Господарят Ли взе клетката, завърза я за пояса си отново и я прикри с полата на одеждата си.

— Според Ханджията шеста степен Ту — добави той замислено, — коренното население е вярвало, че Завист почти е успял да предизвика бедствие със слънцестоенето, но са му попречили осемте ловки шамани. Знаем много добре, че или Завист, или някой удивително добър актьор все още е тук и е намислил нещо, а проблемът с китайските митове е в това, че никой не знае къде точно свършват и къде започва реалността. На Височайшия Джеда никак няма да му стане приятно, че лично водачът на таоистите го моли да въведе отново Доктрината на духовете, но само по себе си това не би трябвало да…

Той замълча, след което ми нареди да се наведа и да го кача на гърба си.

— Единственото, което можем да направим сега — каза той мрачно, — е да тръгнем по списъка с мандарините и да намерим слабата брънка от веригата. Може да се наложи да счупиш някой и друг кокал на тези мизерници, момчето ми, но така или иначе, трябва да видим кой от тях ще пропее. Трябва да намерим възможност да ги тикнем зад решетките. Назад към града, към Винарйата на Едноокия Уонг. Бързо!

— Да, учителю — отвърнах аз и хукнах като състезателен кон.

Глава 20

Във винарната на Едноокия Уонг Господарят Ли нае няколко безделници, за да проследят всички мандарини и евнуси от списъка, след което ме поведе през задната брата към една гъста плетеница от притиснати една в друга къщи, която представляваше задънения край на Алеята на мухите. Навсякъде между тях имаше свързващи проходи, така че докато стражите успеят да се доберат до стаята на този, когото търсят, той да има време да стигне до Тибет.

— Невестулката също е кореняк — каза Господарят Ли. — Много се съмнявам, че ще ни каже нещо повече от Ханджията Ту, но все пак сме длъжни да го попитаме. Знаеш ли къде живее?

Зарадвах се, че и аз мога да допринеса с нещо.

— Трябва да завиваме все наляво — отговорих, — Ако щеш вярвай, учителю, но няма да се върнем там, откъдето тръгнахме.