Осем ловки демона

Ох, как ги бичуваше! Обърна ги с хастара навън! Огън започна да пърли въздуха, докато им обясняваше колко идиотско е да се забъркваш в някаква контрабандистка афера, която може да те доведе до Хилядата отсичания, конфискация на имотите, лишаване от ранг и обществено положение на цялото семейство и сигурно изпращане на съпругите и държанките на подиума за наддаване, за да бъдат продадени в робство.

— Щом като, идиоти с идиоти, толкова се налага да крадете, защо не откраднете нещо, което си струва усилията? — продължаваше да реве светецът. — Така поне ще има надежда да свършите едно добро дело, макар че сте пълни глупаци! Можете да допринесете за възстановяването на морала! Чуйте ме, заблудени овце, и аз ще ви покажа правия път!

И той започна да ги води но правия път, а аз отначало слушах и не вярвах на ушите си, после ме обзе ужас и накрая отчаяние, почти агония, каквото дотогава не познавах. Небесният господар предлагаше да се възстанови Доктрината на духовете, създадена от Конфуций.

Варварите трябва да са наясно, че в една цивилизована страна мъртвите имат огромно влияние. Живите са твърде заети с процеса на оцеляването си, за да обръщат внимание на каквото и да било друго. Човешките сетива всъщност са „Шестте злини“, защото зрението, слухът, вкусът, обонянието, докосването и мисълта са шестте главни бариери пред посланията на Небето. Само мъртвите са освободени от тези окови и когато духът на някой предтеча се появи в лунната светлина или в сънищата ви с някакво тайнствено послание, това се превръща в най-същественото събитие в живота на цялото ви семейство. Понякога посланието представлява някакво драматично предупреждение — например, богът Черен елен се е ядосал и трябва да напуснеш долината, преди да се е развилняла грипната епидемия, защото без съмнение, десетината души, които останат, ще умрат от болестта. Понякога насън се явява някоя от пра-прабабите ти, за да съобщи идеалното име за новороденото бебе, което да го предпазва от злини, а като стана дума за бебета, кой не е чувал за духа на бебето, умряло при раждането си, който се явил на по-голямото си братче и го накарал да подскочи цял метър във въздуха точно преди да настъпи отровната змия? Силата на духовете е страховита и никой не смее да се противопостави на желанията им.

Конфуций, разбира се, е знаел това и е поставил началото на гениална доктрина. Посъветвал аристократичните си клиенти да смажат низшите класи веднъж завинаги, като въведат строго законодателство, касаещо духовете. Единствените духове, признавани за автентични отсега нататък, трябвало да бъдат тези, които проявяват приличието и възпитанието да се появяват само в надлежно осветените светилища в почтените фамилни храмове, а кой може да си позволи надлежно осветено светилище в частен храм? Аристократите, разбира се, а селяните да не си правят никакви илюзии. Претенциите за родословно дърво от страна на тези, които нямали прилично семейно имение, се наказвали с удари с тояга, повторната проява — с обезобразяване а третата — със смърт. Всяко твърдение, че си получил послание от семеен дух, ако положението ти е твърде ниско, за да можеш да имаш „семейство“ в конфуцианско-феодален смисъл, било достатъчно основание, за да те продадат в робство.

Тази доктрина е така величествена, защото нищо не ограничава действието й. Ако, например, някой аристократ закопнее за плодородната земя на съседа си — простосмъртен — достатъчно е да разкрие пред своите съграждани факта, че предната нощ му се е явил духът на брата на пра-пра-пра-прадядо му, за да му каже, че въпросната земя всъщност принадлежи на неговото семейство. В някое ковчеже на тавана веднага се намират нужните грамоти. (Ако се налага, духът може да се яви повторно, за да обясни, че наистина, грамотите може и да са написани на хартия, която още не е била изобретена па времето на прехвърлянето на собствеността, но че последното важи само за земята. На Небета, хартията вече е била изобретена и боговете милостиво са снабдили брата на пра-пра-пра-прадядо-то с няколко парчета.) Всяка претенция се препращала към феодалния съд, съставен от други аристократи земевладелци, и както сам Конфуций се е изразил: „Висшият човек е като вятъра, а обикновеният — като тревата. Когато вятърът духа, тревата се превива.“ Чаровно, нали?