Осем ловки демона

Иен Ших печелеше доста добре от занаята си и живееше в голяма и удобна къща, макар и откъм лошата страна на Езерата със златни рибки, на югоизток от Небесния мост. В предния двор нямаше жива душа и когато никой не ни отвори вратата, сърцето ме заболя, но след малко в задния двор чух удари на чук и весело подсвиркване, така че се успокоих. Заварихме Йен Ших край фургона си до конюшнята да кове някакъв механизъм за нова кукла на светлина от фенер.

— Ию Лан пак отиде по шаманска работа — каза той след като ни поздрави — и не можах да заспя. Няма да се прибере цяла нощ. Нещо интересно?

Господарят Ли разказа накратко какво се беше случило и Йен Ших го изслуша внимателно. Споменах вече, че ужасното му обезобразено лице не можеше да изразява емоции, но погледът и движенията на тялото му бяха достатъчно красноречиви. Побесня, когато научи за странния опит за убийство и едва сдържа гнева си, когато чу за съдбата на горката Тъпоглавка.

— Казваш, че не са я убили онези три копелета — гласът на кукловода беше тих, но ръцете му трепереха от желанието да удуши някого. — Тогава кой?

— Ще си поговорим с него за тази работа след малко — отговори Господарят Ли. — Ако искаш, можеш да дойдеш с нас. Докато съм там, искам да свърша и още нещо, така че не е изключено да се позабавим.

— Имам на разположение цяла нощ — отвърна Йен Ших мрачно и скочи на капрата до мен.

Половин час по-късно Господарят Ли, Йен Ших и аз бяхме въведени в една мрачна стая в една още по-мрачна кула, която се издигаше в края на Стената на плача, зад дръвника за екзекуции на Зеленчуковия пазар. Дяволската ръка беше потен, пиян и със зачервено лице и когато бутна каничката към Господаря Ли, разля виното върху голямата дъбова маса, край която седеше.

— В какви времена живеем, Као! — изръмжа той. — Целият свят се е побъркал! Чудовища изскачат, за да попречат на удара ми, а мечовете не прощават такова нещо! Хората ми връчват за изпълнение ужасяващи заповеди и аз трябва да… Слушай! Чуй ги само! Такива са откакто таласъмът ми отне рекорда!

Искаше да каже да слушаме мечовете и наистина, когато долових металическото подигравателно дрънкане на стомана, кръвта ми се смръзна. На Главния екзекутор на Пекин са поверени четирите най-велики меча — от Първи до Четвърти господар — рожби на кръвосмесителния съюз между мъжкия меч Ган-джиянг и сестра му Мо-йе, изковани от черния дроб и бъбреците на Чудната ядяща метал зайка от планината Кун-лун. Когато не ги използваха, те висяха за дръжките си на кадифени въженца в една малка кула с прозорец, гледащ към дръвника за екзекуции, и през ветровитите вечери, когато хората минаваха покрай Стената на плача, можеха да ги чуят как пеят за кървави победи. Пееха и сега — подигравателно — а екзекуторът беше запушил ушите си с ръце.

— Накарай ги да спрат, Као, можеш ли? Кажи им, че не бях виновен аз за този пропуск! Не съм искал да ги опозорявам! — Дяволската ръка заподсмърча.

— Разбира се, че мога — отвърна Господарят Ли.

— Забравяш, че към височайшите особи трябва да се обръщаш писмено. Само равните по ранг могат направо да разговарят с принцове. Вол, спомни си доброто си възпитание и поискай разрешение да прочетеш този апел. Сигурен съм, че мечовете ще простят на нашия приятел.

Господарят Ли надраска една бележка и ми я подаде, а аз изтичах нагоре по стълбата към малката стая в кулата, където висяха мечовете. Разгънах бележката и прочетох:

„Затвори проклетия прозорец!“

Блестящите остриета се триеха в камъка и леко подрънкваха. Погледнах към дръвника навън, потреперих и затворих прозореца, който беше леко открехнат. Закачих куката на черчевето и мечовете престанаха да се оплакват.

— Е, простен ли е Дяволската ръка? — попита Господарят Ли, когато слязох долу.

— Да, учителю. Съгласиха се, че обстоятелствата, при които е допуснал грешката, са били екстремни и повече няма да недоволстват — отговорих аз.

— Слава на Буда — прошепна екзекуторът, преглътна половин литър вино и донесе нова кана. — С това свали от плещите ми само един от демоните, Као. Но има и други — добави той мрачно.

— Като например глупавата малка слугиня. Каква беше присъдата? „Бавно съсичане“, така ли? — попита Господарят Ли.

— В какъв свят живеем, Као! — измърмори Дяволската ръка. — „Бавното съсичане“ не е шега, а отгоре на всичко трябваше да търпя като свидетели и онези три животни. Копелетата се хилеха и кикотеха, като че ли са отишли на панаир, само че аз им го върнах. След няколко секунди горкото момиче не чувстваше нищо, само че те въобще не разбраха.

Йен Ших стоеше мълчалив и неподвижен. Изведнъж вдигна поглед.

— Мехура ли използва? — попита той.

— Точно така — отговори екзекуторът.

— Добър човек — отбеляза Господарят Ли. — Обясни на Вол, защото в очите му виждам въпросителни знаци.