Осем ловки демона

Стигнахме до Небесния мост на ъгъла на Улицата на очите и Алеята на мухите и Господарят Ли каза на носачите да ни оставят пред винарната на Едноокия Уонг. Там той нае няколко потайни личности, за да разберат къде е Хо Чуанг-ию — мандаринът, чието лице се беше появило в клетката преди Небесния господар — и след два часа научихме, че въпросната личност е отпътувала за императорския дворец в Чанг-ан и ще се върне след ден-два. След като вечеряхме, ние се върнахме у дома и този път старицата Минг не ни посрещна с крясъци за големи маймуни. И двамата спахме спокойно и непробудно, макар че бих предпочел да спя неспокойно и да сънувам Ию Лан.

Глава 15

Малко след зазоряване на третия ден от петата луна, когато Жълтият вятър временно беше утихнал и небето беше светло и синьо, няколко лъча слънчева светлина огряха повърхността на Северното езеро и докоснаха кърмата на гребната ни лодка, докато с плясък се придвижвахме към остров Хортензия и с изумление видях, че първите вълни на жегата вече се гърчат като прозрачни гущери в горния край на скалата, където беше входът на Ию. Денят отново щеше да е убийствено горещ, но докато завързвах лодката за кея, на сърцето ми олекна. Йен Ших вече беше пристигнал и носеше факли, както му беше поръчал Господарят Ли.

— Струва ми се, че се чувстваш малко измамен — каза мъдрецът весело. — Вол и аз станахме свидетели на всички интересни събития в двореца на Великия страж, а ти в това време трябваше да стоиш сред една сюрия кукли, без да можеш да мръднеш никъде. Ако имаш късмет, днес ще можеш да наваксаш пропуснатото.

— Колко се радвам — отговори Йен Ших и като че ли наистина се радваше.

— Трябваше да помисля за това по-рано, но какво да се прави — каза със съжаление Господарят Ли. — Нужен ми е списък на мандарините и останалите високопоставени личности, свързани с чаената конспирация, а освен това трябва да открием всичко, което можем, за странните клетки, които с Вол ти описахме. Ключът към тях е може би у човека, който изглежда първи ги е открил, покойният Ма Туан Лин.

Тръгнахме по пътеката към мястото, където въпросният мандарин бе намерил смъртта си, и Господарят Ли посочи вилата:

— Вол и аз претърсихме убежището му на острова и открихме всичко, което представлява интерес. Освен това аз претърсих дома му, кабинета му и имението му. Мислех, че сме попаднали в задънена улица, но сега вече не съм толкова сигурен дали е така. Чувал ли ся нещо за Ма преди да стане тази каша?

— Никога не съм имал честта — отвърна Йен Ших.

— Имал си късмет. Да познаваш Ма, беше все едно да имаш язва. Той беше един от онези учени, които са благословени с фантастична памет, имат само една дарба, в случая с Ма това беше дарбата да учи езици, и нямат абсолютно никакъв мозък, за да разсъждават върху каквото и да било. Талантът му на полиглот го доведе във Вътрешното министерство като експерт по малцинствата и няма да е преувеличено, ако кажа, че се беше превърнал в жива легенда.

Господарят Ли изглеждаше обзет от някакво особено възхищение към покойния мандарин, чиято кариера се оказа изумително праволинейна.

— Най-напред стана администратор на Ху Пе. Пристигнал там точно по време на една грипна епиде мия, когато това удивително хигиенично племе измислило и започнало да носи марлени маски. В официалния си доклад Ма написа, че поданиците му много приличали на човешки същества, само дето между очите и вратовете им нямало нищо и предполагаше, че устите им се намират отгоре на главата. За награда го повишиха и го изпратиха в Квантунг, но за зла участ на местното население, той пристигнал точно когато всички празнували техния Мит на сътворението. В официалния му доклад пишеше, че на поданиците му няма да са необходими нито обработваеми земи, нито разрешения за риболов, тъй като се хранели само с пръст.

— Струва ми се симпатичен човек — каза Йен Ших злъчно.

— Напредна още повече — продължи Господарят Ли — и го изпратиха да администрира Чиао, което доведе до заколването на безбройно много нищо неподозиращи баби, защото приел за чиста монета една приказка, измислена от тях, за да принуждават децата да се държат прилично. Докладва, че възрастните жени от племето нощем се превръщали в прилепи н ядели мозъците на невинните китайски дечица. След това го изпратиха в Хайнан и пристигнал на острова при пълнолуние… Можете да СМ представите какво е направила лунната светлина с Ма Туан Лин. В официалния му доклад се твърдеше, че момичетата всъщност били морски сирени, конто плачели с бисери, вместо със сълзя и това накара легиони противни господа да тръгнат към Хайнан, за да спипат момичетата и да ги разплачат… Не искам да навлизам в отвратителни подробности.

Бяхме стигнали до вилата, Господарят Ли спря и махна с ръка към нея.