Остров Тамбукту

— Ние сме потомци на Линколн и Гладстон — тържествено заяви контраадмиралът. — На моите кораби се развява знамето на свободата и демокрацията. Вие трябва да обясните това на племето и на неговия главатар. Преди да дойда тук, аз изминах стотици мили по следите на две германски подводници; Те бяха четири и се укриваха в залива на Ангра Пекен: Две унищожих там, а двете се изскубнаха под носа на английските оръдия на Хуановите острови.21 Сър — обърна се той към плантатора, — право да ви кажа, никак не съм доволен от коменданта на английската крепост.

— За коя крепост става дума? — не разбра Смит.

— Нали ви казах за крепостта на Хуановите острови. Те се намират точно срещу входа на залива Ангра Пекен. Германските подводници избягаха край самата крепост, но вашият комендант не изстреля нито един снаряд срещу тях.

— Как е възможно! — искрено се учуди Смит.

Контраадмиралът продължи:

— Аз изпратих по своя адютант протест до коменданта. И знаете ли какво му отговорил той? Казал, че имал нареждане да не тревожи германската база в Ангра Пекен.

— Нареждане? От кого?

— От вашето правителство — отвърна контраадмиралът. Смит се надигна от креслото и отново седна. Той се чувствуваше неудобно.

— Аз мислех, че нашите кораби отдавна са завзели Ангра Пекен — промълви тихо той. — Мислех, че германската колония в Африка отдавна не е вече германска.

— Тя си е германска — потвърди контраадмиралът — и най-чудното е, че германските подводници влизат и излизат от залива с мълчаливото съгласие на английския комендант.

— Но това е предателство, сър! — възкликна Смит. — Вие трябва да уведомите нашето правителство…

— Правителството на Англия знае всичко — каза контраадмиралът. — Аз уведомих нашето министерство и то направи постъпки лично пред Чърчил, но и след това положението не се промени. Комендантът и досега не е сменен, а неговите оръдия продължават да мълчат. Ангра Пекен си остава германска база, макар че всеки момент може да бъде английска, и то без особени жертви и усилия.

Аз си спомних историята на Ангра Пекен. Преди повече от шестдесет години германският търговец Линдерец закупил от туземците земите край залива на Ангра Пекен за двеста пушки и две хиляди марки. Тия земи послужили като опорна точка на германската колониална политика. Само след няколко години Германия владеела вече всички земи далеч на север от Ангра Пекен и цялото крайбрежие чак до река Оран. Една част от местното население било покорено, друга част — унищожено. На неговите кости германската империя създала своята колония — Германска Югозападна Африка. Чак тогава англичаните разбрали какви богатства са проспали. Те побързали да завземат пустинните острови срещу Ангра Пекен и издигнали там крепост. И ето сега германските подводници свободно влизали и излизали от залива на Ангра Пекен под дулата на английските оръдия, без да срещат съпротива. Това наистина беше чудно.

— Това, което става в Ангра Пекен22, е мистерия — каза контраадмиралът. — Но един ден тя ще бъде разкрита и историята ще осъди виновните. Впрочем стига по тоя въпрос … — И като се обърна към мен, той продължи: — Все пак вие не ми отговорихте, съгласни ли сте да преговаряте с главатаря на племето от мое име?

— Да, сър.

— Благодаря. Ще можете ли да отидете при него веднага?

— Да, сър.

— Благодаря. Кажете му, че племето спокойно може да се завърне в своите жилища. Аз гарантирам живота и имота на туземците. Нали ме разбирате?

— Много добре, сър.

— Кажете му още, че искам да говоря лично с него и го каня на кораба като гост.

— Той едва ли ще дойде.

— Защо?

— Ще се страхува.

— Ще се страхува? След като му дам дума, че ще бъде мой гост?

— Да.

— Толкова ли са недоверчиви тия диваци?

— Напротив, те бяха много доверчиви, но след като японците ги нападнаха…

— Разбирам — прекъсна ме контраадмиралът. — Но вие обяснете на главатаря, че японците са и наши врагове. Кажете му, че аз ги победих и сега те са мои пленници. Кажете му още, че аз освободих острова от японските нашественици и всички туземци са под покровителството на американското знаме, на което е написано „Свобода и демокрация“. Нали ме разбирате?

— Разбирам ви, сър, но главатарят няма да ви разбере. Той не би могъл да направи разлика между японския фашизъм и американската демокрация.

— Нима е толкова прост?

— Не че е прост … Напротив, той е природно умен човек. Но тук няма политическо общество и думи като фашизъм, демокрация са непонятни на племето. В техния език няма такива думи. В преценката си за хората те боравят само с две понятия: добър човек и лош човек.

— Прекрасно! — възкликна контраадмиралът. — Кажете на главатаря, че аз съм добър човек, негов приятел и покровител. Той ще разбере това, нали?

— Да, той ще разбере това, но дали ще повярва?

— Защо не? — попита контраадмиралът с малко стреснат глас.

— Защото племето твърде много пострада от японците…