Откуп

— Той ме предупреди, че ще предложиш точно това. Ала кой знае защо ще се чувства по-безопасно, ако се видите на публично място. „Костко“ е в Източен Харлем. На Сто и седемнадесета улица, точно до моста „Рузвелт“. Ще те чака в залата със заведенията за бързо хранене. В пет часа.

Лони се обърна и заслиза по стълбите.

— Кажи му да не се надява много — извика Хънтър.

Лони спря и се обърна.

— Предупреди ме, че може да го кажеш. Ако обаче смяташ да го направиш, трябва да ти предам още едно съобщение. Ако не си там до пет и една минута, ще се обади на „Уолстрийт Джърнъл“. Приятен ден й не забравяй пропуска.

Изтича надолу по стъпалата, през портата и тръгна на изток по Осемдесет и първа улица.

Хънтър усещаше револвера на левия си глезен. За миг му се прииска да го извади и да стреля по самодоволното пуерториканско копеле. Но Лони Мартинес не беше проблем. Трип беше.

Затвори вратата. Защо да застрелваш вестоносеца?

62.

Първите няколко снежинки паднаха на предното стъкло, докато излизах на „Хенри Хъдсън Паркуей“.

— Чистачките — изкомандва Кайли от предната седалка до мен.

— Боже, благодаря ти — отвърнах и ги включих. — Знаех си, че съм пропуснал шофьорския курс в гимназията. Нещо друго?

— Ще ти прозвучи ужасно — продължи Кайли, — но трябва да го кажа. Харесвам този случай.

— Аз също. Какво толкова, двама мъртви типове, пълно безсъние, семейството на Олдън ни препъва на всяка крачка… Как да не го харесваш?

— Стига, Зак… Започнахме в четвъртък с обезглавено тяло в кола за един милион долара. А после всичко излезе от контрол. Отвличане, изнудване, второ убийство…

— Откраднати перли — добавих.

— Нали си мечтаехме за такива неща, когато бяхме в Академията.

— Я ми напомни… А мечтаехме ли как да ги разкриваме?

— О, ще ги разкрием — увери ме тя. — Мисля, че трябва да започнем, като посетим Ъруин.

До Нова година Ъруин Даймънд беше най-умният човек в управата на града. Беше дясната ръка на предишния кмет и голям поддръжник на „Специални клиенти“. Но след това Мюриъл Сайкс се нанесе в имението „Грейси“, а Ъруин се върна към първата си професия — инвестиционното банкиране.

— Смяташ, че Ъруин може да ни помогне за „Гутенберг?“ — попитах.

— Не знам, но всяко ченге в града търси Медисън и Трип. А ние сме единствените, узнали за „Гутенберг“. Все трябва да започнем отнякъде.

Това някъде беше пентхаусът с пет спални на Ъруин на Уан Мортън Скуеър, един от най-престижните адреси в града. Тримата седнахме в уютната отделена част от десетметровата всекидневна с прозорци от пода до тавана. В ясен ден може би се виждаше оттатък Хъдсън, чак до центъра на града, но сега хоризонтът беше изпълнен само от яростна снежна вихрушка.

— Прогнозата е за двайсетина сантиметра сняг — каза Ъруин. — А това означава, че независимо как Мюриъл Сайкс се справя с почистването на улиците, утре по това време четири от петте района ще й бъдат бесни. Толкова се радвам, че съм извън политиката. Как мога да помогна?

Обяснихме му. Никога не бе чувал за проекта „Гутенберг“.

— Но звучи мръсно — отбеляза той. — А фактът, че кодовото име се позовава на Библията, ме кара да мисля, че е още по-мръсно. Престъпниците с бели якички обичат иронията.

— Хънтър Олдън престъпник ли е?

Той ни изгледа през очилата си без рамки.

— Предполагаем. Никога не е осъждан.

— Какво можеш да ни кажеш за него?

— А вие какво знаете за инвестирането?

— Лесно е — обясних. — Даваш на своя брокер пари, той ги влага в нещо, което не се получава така, както се очаква, а година по-късно, ако имаш късмет, получаваш обратно една трета.

— Вече си по-умен от повечето инвеститори, но все пак ми позволи да ти проведа кратко обучение.

Ъруин стана и отиде до прозореца.

— Виж тези две капки вода. Обзалагам се на един долар, че тази отляво ще стигне до перваза на прозореца преди онази отдясно. Участваш ли?

— Дадено.

Наблюдавахме как капчиците се стичат по стъклото. След десетина секунди дясната падна на перваза. Ъруин бръкна в портфейла си и ми даде един долар.

— Готов ли си за нещо малко по-рисковано?

— Играя със служебни пари, така че давай.

Той погледна часовника си.

— Обзалагам се на петдесет долара, че през следващите десет минути котката на съседа ще скочи на терасата ми, ще започне да драска по вратата, ще ме изчака да й донеса паничка мляко, ще го излочи и ще си тръгне. Участваш ли?

— По дяволите, не — възроптах.

— И защо не?

— Ъруин, не съм сигурен дали ти и котката не въртите заедно някаква измама, но съм наясно, че си прекалено умен, за да направиш такъв безумен залог, освен ако не знаеш нещо, което аз не знам.

— Надеждна информация, така печеля пари — отговори той. — Ала разликата между мен и Олдън е в това, че моята информация идва от щателни проучвания. А той подслушва телефони, прониква в електронни пощи, слага бръмбари, подкупва корпоративни шефове и дава комисиони на държавни служители.

— Значи е мошеник — заключих. — Само че какво има предвид Айрин, когато твърди, че са направили пари за сметка на толкова много страдания?