Откуп

— Не знам какво си въобразяваш, че си намерил — бавно изрече той, — но ще се погрижа да потърся тази така наречена златна жила веднага щом се прибера вкъщи. Тази среща приключи.

Хънтър понечи да се изправи.

— За толкова тъп ли ме смяташ? — спря го Трип. — Смяташ ли, че можеш просто да изтичаш у дома и да унищожиш доказателствата? Имам всичко, татко. Телефонните обаждания до адвоката, срещата в Търкс и Кайкос — всичко е на една флашка.

— А ти и твоят съзаклятник Каин възнамерявате да ги споделите със света, независимо дали ще ви платя, или не.

— Няма повече Каин — прекъсна го Трип. — От известно време е извън играта. А аз промених решението си за публичността.

Хънтър се облегна назад.

— И какво означава това?

— Значи, че колкото и да искам да те накажа, обичам дядо си прекалено много, за да унищожа името му, наследството му и всичко, за което се е трудил цял живот. Готов съм да запазя тайната. Но това ще ти струва нещо.

— Колко?

Трип удари с юмрук по масата.

— Колко мислиш, задник? Знаел си точно какво ще се случи. Но не си предупредил никого. Стоял си и си го оставил да се случи. Колко ли? — Момчето понижи глас до дрезгав шепот. — Един милиард шибани долара. Всеки цент, който си спечелил, като си се възползвал от мизерията на всички останали.

— Ти си луд.

— О, не, татко. Аз съм повреден, но не съм луд. Искам още в понеделник сутринта да създадеш фондация на името на мама. И тогава, като великодушен филантропски жест, ще финансираш фондация „Марджъри Олдън“ с един милиард долара в памет на покойната си съпруга и ще посочиш своя син за председател на Управителния съвет.

— И какъв е твоят велик план, господин председател?

— Ще използвам парите за поправяне на щетите, които си нанесъл.

— Обзалагам се, че ще го направиш. А какво ще стане с мен?

— С теб ли? Ще бъдеш герой. Твоята снимка ще бъде по първите страници на вестниците в Америка. Добродетелният Хънтър Олдън, милият и щедър глобален хуманист. И само аз ще знам какъв долен и отвратителен мръсник си всъщност.

64.

Сърцето на Трип препускаше, когато излезе от „Костко“ и мина през паркинга до вана. Баща му се хвана на въдицата, ала после го изпусна.

„Никога не позволявай на другия да ти види картите“, учеше го дядо му още преди години. А Трип беше изиграл коза си, който дори не беше в ръката му. Флашката.

Сега Хънтър знаеше, че съществува, и щеше да прерови къщата в опити да я намери. Рано или късно щеше да стигне до стаята на Питър и всичко щеше да приключи.

Трип седна зад волана и набра Патрис.

— Трип, олекна ми. Хубаво, че се обади — зарадва се братът на Питър. — Добре ли си?

— Добре съм, но наистина се нуждая от тази флашка, за която ви казах. Намерихте ли я вече?

— Огледах, няма я никъде, но сега съм по-загрижен за теб, отколкото за флашката.

— Не се тревожете за мен. Моля ви само да продължите да търсите. Сигурен съм, че е забутана някъде из вещите на Питър.

— Повечето от тях обаче още са в къщата ви.

— Патрис, вие сте негов брат. Сега всичко е ваше. Дори не трябва да питате никого. Просто идете в къщата и ги вземете. Ще ви дам кода за гаража.

— Мисля, че най-напред с теб трябва да седнем и да поговорим — каза Патрис. — Можем ли да се срещнем някъде?

Трип почувства отзад на врата си студеното дуло на пистолет. Бавно вдигна глава и погледна в огледалото за обратно виждане.

Медисън.

— Не можем да се срещнем точно сега — бързо приключи Трип. — Скоро ще се свържа с вас.

Затвори телефона и се обърна към задната седалка.

От горещото кафе лицето на Медисън беше зачервено и изприщено. Имаше мехури, а отдясно под ухото и белег от електрошоковия пистолет.

— Леле, пич — възкликна Трип, — наистина трябва да отидеш на дерматолог или никой няма да иска да дойде с тебе на абитуриентския бал.

Медисън вдигна пистолета и го стовари тежко върху ключицата на момчето. Болката го прониза чак до мозъка, но Трип прехапа устни, решен да не изкрещи.

— Чух отчаяната ти молба до брата на Питър. Май си загубил доказателството. Знаех си, че никога няма да можеш да се справиш сам.

— Може би. Ала след като уби Питър и Сайлъс и ме заключи на онази лодка, реших, че е по-безопасно да действам като единак. Как така ме намери?

— Въобще не ме затрудни. Знаех, че ще се свържеш с баща ти — само трябваше да го проследя. Наблюдавах ви иззад два палета със салфетки. Не можех да чуя нищо, но по жестовете ви ми се стори, че сключи сделка с него. Колко му поиска?

— Няма значение — отвърна Трип. — Пак ще ти дам твоя дял.

— Ти ще дадеш на мен? — Медисън отново го фрасна с дръжката на пистолета по рамото.

Този път Трип изпъшка.

— Защо го направи? Казах ти, че ще си получиш парите — всичките десет милиона.

— А колко ще вземеш ти? — Медисън се приготви за нов удар.

— Целия милиард. — Трип се хвана за удареното рамо. — Всеки цент, който е спечелил от „Гутенберг“.

Медисън се изсмя.

— И защо ще ти дава цял милиард, след като на мен ми отказа и сто милиона?