Отмъщението на Монца

Нямаше спор, че бе хубава картинка. Висок, силен и красив, с развети черни къдрици. Бронята му бе украсена с блестящи скъпоценни камъни, а металът така излъскан, че чак светеше болезнено. Но и хората му бяха не по-малко спретнати. Тежката пехота в центъра, добре бронирана, под гора от копия и широки мечове, с щитове и сини туники с бялата кула на Осприя. Лека пехота по крилата — с кожени брони и дълги копия. Както и стрелци с лъкове и арбалетчици със стоманени шлемове. Отрядът от Афоя в десния край леко разваляше спретнатата организация — мъжете бяха с различни оръжия и строят им бе разкривен, макар да изглеждаха безкрайно по-спретнато от някогашните подчинени на Монца.

Обърна се назад към кавалерията. Блестяща редица в сянката на най-външната стена. Все мъже от благороден произход, конете с излъскани такъми, шлемове с украси, ярко боядисани кавалерийски пики, до един готови да се спуснат към славата. Като излезли от зле написана приказка.

Тя се изплю пак. В нейния огромен опит чистите мъже бяха най-нетърпеливи да влязат в битка и най-нетърпеливи да избягат.

Рогонт бе зает да издига риториката си до нови висоти.

— Днес стоим на бойното поле! След години хората ще кажат, че тук са се сражавали герои! Тук е била решена съдбата на Стирия! Тук, приятели, на наша земя! Пред нашия дом! Пред древните стени на гордата Осприя! — Ентусиазирани възгласи от най-близките отряди. Монца се съмняваше, че останалите чуват нещо. Повечето сигурно не го и виждаха. За останалите блестящата точица в далечината едва ли правеше много за повдигането на бойния дух.

— Съдбата ви е във ваши ръце! — Съдбата им беше в ръцете на Рогонт, но той я беше проиграл. Сега беше в ръцете на Коска и Фоскар и сигурно щеше да е доста кървава.

— За свободата! — Или за по-добре изглеждащия тиран.

— За чест и слава! — Почетно място в тинята на дъното на реката.

Рогонт дръпна юздите с лявата си ръка и накара жребеца да се изправи на задните си крака. Ефектът беше леко развален от няколкото тежки фъшкии, които паднаха от задника на коня тъкмо в този момент. Херцогът препусна покрай строените роти. Всяка го поздравяваше, когато минаваше покрай нея, с вдигнати копия и викове. Можеше да е впечатляваща гледка. Но Монца го беше виждала и преди и знаеше резултата. Добрата реч не помага много, когато те превъзхождат три към едно. Рогонт се приближи в тръс към нея и останалите от щаба си. Същите натруфени и неопитни мъже, които бе направила за смях в баните на Пуранти. Този път се бяха нагласили за битка, а не за парад. Със сигурност продължаваха да не изпитват топли чувства към нея. Със сигурност не й пукаше.

— Хубава реч — каза тя. — Ако човек има вкус към такива неща.

— Много мило. — Рогонт завъртя коня си и застана до нея. — Имам.

— Не бих предположила. И бронята е много хубава.

— Дар от младата графиня Котарда. — Група дами наблюдаваха от склона в сянката на градската стена. Яздеха странично и носеха пищни рокли и бижута, сякаш щяха да присъстват на сватба, а не на клане. Котарда, бяла като мляко и в жълта коприна, махна срамежливо на Рогонт, който отвърна доста вяло. — Мисля, че чичо й си е наумил да ни жени. Стига да преживея този ден, разбира се.

— Млади влюбени. Сърцето ми пламти.

— Успокой сантименталната си душа. Тя изобщо не е мой тип. Предпочитам жени с повече… дързост. Но пък бронята си е хубава. Незапознат наблюдател може да ме сбърка с някакъв герой.

— Ха. Фаранс е казал, че отчаянието изпича герои и от тричаво брашно.

Рогонт въздъхна тежко.

— Боя се, че няма да има време тестото да се надигне.

— Мислех, че приказките, че имаш проблеми с надигането, са само злостни слухове. — Имаше нещо познато в една дама от свитата на графиня Котарда. Беше облечена по-просто, с дълга шия и грациозна. Тя обърна коня си и заслиза по тревистия склон към тях. Монца усети студена тръпка, когато я позна.

— Какво прави тя тук, по дяволите?

— Карлот дан Айдър? Познаваш ли я?

— Познавам я. — Ако удрянето по лицето в Сипани се броеше.

— Тя е стара… приятелка. — Произнесе думата така, сякаш имаше по-дълбоко значение. — Каза, че животът й е в опасност, и помоли за убежище. Как бих могъл да откажа?

— Щеше, ако беше грозна.

Рогонт сви рамене и издрънча леко.

— Признавам, че съм податлив на красотата като всички мъже.

— Много по-податлив, ваше превъзходителство. — Айдър спря коня си до тях и наклони грациозно глава. — О, кого виждам?! Касапина на Каприл! Мислех, че си само крадла, изнудвачка, убийца на невинни и практикуваща кръвосмешение кака! Сега изглежда и че си войник.

— Карлот дан Айдър, каква изненада! Мислех, че това е бойно поле, но сега замириса на бардак. Какво ли е все пак?

Айдър вдигна вежди към строените отряди.

— Като гледам мечовете, бих предположила… първото? Но сигурно ти си експертът. Видях те в „Кардоти“ и сега тук, еднакво удобно облечена като курва и като войник.

— Странно, нали? Аз нося курвенски дрехи, а ти въртиш курвенски бизнес.

— Може би е по-добре да убивам деца?