Отмъщението на Монца

— О, достатъчно! — извика Рогонт. — Защо съм прокълнат непрекъснато да съм заобиколен от перчещи се жени? Не забелязвате ли, че имам битка за губене? Сега трябва само онази ужасна Ишри да се появи от задника на коня ми, да ме изплаши до смърт и да завърши триото! Леля ми Сефелин беше същата. Все опитваше да докаже, че има най-голяма пишка от всички в помещението! Ако ще се дърлите, може да го правите и зад стените, но ме оставете да премислям падението си на спокойствие.

Айдър наведе глава.

— Ваше превъзходителство, не исках да се натрапвам. Просто исках да ви пожелая късмет.

— Нямаш ли желание да се включиш в боя? — озъби се Монца.

— Има начини да се сражаваш и без да си цялата в кръв и пот, Муркато. — Наклони се към нея и изсъска. — Ще видиш!

— Ваше превъзходителство! — Напрегнат вик, последван от други. Вълна от възбуда сред конниците. Един от офицерите посочи към хребета от другата страна на долината. На фона на бледото небе се виждаше движение. Монца завъртя коня си натам и започна да оглежда с взетия назаем далекоглед.

Първо се появиха конници. Офицери и знаменосци. Бели флагове с черния кръст на Талинс и имената на битките, бродирани по ръбовете с червен и сребрист конец. Това, че бе замесена в голяма част от победите, изобщо не помагаше. След тях се появи широка колона — маршируваше по кафявата черта на Имперския път, към долния брод.

Челният отряд спря и започна да се разгръща на около половин миля от водата. Откъм пътя се зададоха още колони и започнаха да се подреждат в боен ред из долината. В плана нямаше нищо умно, доколкото Монца можеше да види.

Но те имаха числено превъзходство. Нямаха нужда да са умни.

— Талинс пристигна — промърмори ненужно Рогонт.

Армията на Орсо. Мъже, с които се бе сражавала до миналата година. Беше ги извела до победа при Суит Пайнс. След това ги командваше Ганмарк, преди Столикус да падне отгоре му. А сега ги водеше Фоскар. Притеснителният младеж с рехавата брадица, който се бе смял заедно с Бена в градините на Фонтецармо. Нерешителният младеж, когото се бе заклела да убие. Задъвка устна и плъзна далекогледа по челните редици. Все повече мъже се изсипваха иззад хълма.

— Части от Етрисани и Чезале на десния фланг, малко баолци на левия. — Диваци в кожа и тежки ризници от хълмовете и планините на Източна Стирия.

— Основната част от редовната армия на Орсо. Но къде, о, къде са твоите другари от Хилядата меча?

Монца се намръщи към обсипания с маслинови горички хълм Мензес, разположен над горния брод.

— Залагам си живота, че са там, зад склона. Фоскар ще пресече реката по долния брод и няма да имате избор, освен да го пресрещнете. След като сражението започне, Хилядата меча ще пресекат горния необезпокоявано и ще ви ударят във фланг.

— Много вероятно. Какво ще ме посъветваш?

— Трябваше да се появиш навреме при Суит Пайнс. Или Муселия. Или при Хай Бенк.

— Уви, закъснях за всичките битки тогава. А сега вече е съвсем късно.

— Трябваше да нападнеш по-отдавна. Да рискуваш, докато маршируват по Имперския път от Пуранти. — Монца се намръщи към долината и огромния брой войници от двете страни на реката. — Ти имаш по-малка армия.

— Но по-добра позиция.

— Но си отстъпил инициативата. Загубил си шанса за изненада. Сам си се вкарал в капан. Генералът с по-малката армия трябва да е максимално в офанзива.

— Столикус, а? Не предполагах, че си падаш по четенето.

— Разбирам си от работата, Рогонт, с книги и всичко останало.

— Епични благодарности на теб и приятеля ти Столикус, задето ми описахте как съм се провалил. А някой от вас няма ли да даде идея как да победим?

Монца плъзна очи по терена, прецени ъглите на склоновете, разстоянието от хълма до горния брод, от единия до другия, от градските стени до реката. Позицията изглеждаше по-добра, отколкото беше. Рогонт трябваше да покрие твърде голяма територия, а нямаше достатъчно хора.

— Вече може да направиш само очевидното. Удари ги с всички стрелци, докато преминават, и после с цялата пехота, когато стъпят на брега. Запази кавалерията, за да опита да задържи Хилядата меча, когато се появят. Надявай се да пречупиш Фоскар бързо, докато е още в реката, а после се обърни срещу наемниците. Няма да се бият, ако видят, че шансовете се обръщат. Но пречупването на Фоскар…

Тя гледаше как армията се строява в редици с широчината на брода, а по Имперския път продължаваха да прииждат колони.

— Ако Орсо смяташе, че имаш някакъв шанс, щеше да избере по-опитен и по-малко ценен командир. Фоскар разполага с поне два пъти повече хора в тази част, а само трябва да те задържи. — Монца погледна към склона. Гуркулските жреци наблюдаваха, застанали недалеч от дамите. Слънцето огряваше белите им роби, тъмните им лица бяха намръщени. — Ако пророкът ти е пратил чудо, сега му е времето.

— Уви, изпрати само пари. И мили думи.

— Ще ти трябва повече от мили думи, за да победиш днес — изсумтя Монца.

— На нас ще ни трябва — поправи я той, — след като се биеш до мен. Защо реши да го направиш, между другото?

Защото беше твърде уморена и отвратена да се бие сама повече.