Отмъщението на Монца

Отмъщението е ястие, което се сервира студено.

Пиер Шодерло дьо Лакло

Рогонт от Осприя закъсня за битката при Суит Пайнс, но Салиер от Визерин все още имаше числено превъзходство и беше твърде горд, за да отстъпи. Особено когато противникът се командваше от жена. Той се сражава, загуби и накрая отстъпи и остави град Каприл незащитен. Жителите доброволно се предадоха на милостта на Змията на Талинс, поради страх от абсолютно разграбване.

Монца завзе града, но остави повечето си хора навън. Орсо беше сключил съюз с баолците и ги беше убедил да се сражават под флаговете на Хилядата меча. Сериозни бойци, но с кървава репутация. Монца също имаше кървава репутация и точно затова не им вярваше никак.

— Обичам те.

— Разбира се.

— Бена, обичам те, но не пускай баолците в града.

— Можеш да ми имаш доверие.

— Вярвам ти. Но дръж баолците извън града.

Тя потегли на тричасова езда по залез, обратно към окървавеното бойно поле на Суит Пайнс, за да вечеря с херцог Орсо и да обсъдят плановете за края на сезона.

— Милост за жителите на Каприл, ако ми се подчинят, изплатят обезщетения и ме признаят за владетел.

— Милост, ваше превъзходителство?

— Нали знаеш какво е това? — Монца знаеше. Но не мислеше, че той е способен на милост. — Искам земята, не живота им. Мъртвите не могат да се подчиняват. Тук спечели грандиозна победа. Ще получите триумф, парад по улиците на Талинс.

Това поне щеше да зарадва Бена.

— Ваше превъзходителство е много мил.

— Ха. Малцина ще се съгласят.

На връщане двамата с Карпи яздеха и се смееха. Гледаха поклащането на житата и си говореха колко плодородна е почвата по бреговете на Капра.

След това видя дима над града и се усети.

Улиците бяха пълни с трупове. Мъже, жени, деца, млади и стари. Птиците ги бяха накацали. Мухите жужаха около тях. Някакво объркано куче закуцука след конете им. Нямаше нищо друго живо. Празните врати и прозорци зееха. Пожарите все още горяха. Цели улици с къщи бяха изгорени до основи.

До миналата вечер кипящ от живот град. Тази сутрин самият ад.

Явно Бена не я бе послушал. Баолците бяха започнали, останалите от Хилядата меча — пияни, ядосани и уплашени, че ще изтърват плячкосването, — се бяха включили с устрем. Тъмнината и лошата компания караха и относително почтените хора да се държат като животни. А сред измета, който командваше, нямаше дори относително почтени хора. Ограниченията на цивилизацията не са толкова корави, колкото смятат нормалните хора. Те се разпадат, изчезват като дим на вятъра.