Отмъщението на Монца

Монца скочи от коня и повърна изисканата закуска на херцог Орсо върху мръсните павета.

— Вината не е твоя — каза Верния и положи голямата си ръка на рамото й.

Тя поклати глава.

— Знам. — Но разбунтуваният й стомах не мислеше така.

— Това са Кървавите години, Монца. Такива са нещата.

Тя изкачи стъпалата на къщата, където бяха отседнали. В устата й горчеше. Бена спеше на леглото, в ръката му имаше лула с хъск. Тя го хвана за раменете, разтърси го, започна да го удря.

— Казах ти да ги държиш извън града! — Издърпа го до прозореца и го накара да погледне окървавената улица.

— Не знаех! Казах на Виктус… Мисля… — Той се отпусна на пода и заплака. Гневът й изчезна и я остави празна. Вината беше нейна, защото го бе оставила начело. Не можеше да го кори. Той беше добър и чувствителен и нямаше да го понесе. Нямаше какво да направи, освен да се отпусне на колене до него, да го прегърне и да зашепне успокоително, докато мухите бръмчаха зад прозореца.

— Орсо иска да организира парад…

След това слуховете се разпространиха. Змията на Талинс наредила клането. Подканила баолците и пищяла за още. Нарекоха я Касапина на Каприл и тя не отрече. Хората щяха да повярват повече на лъскава лъжа, отколкото на злощастна поредица инциденти. Предпочитаха да вярват, че светът е пълен със зло, а не с лош късмет, егоизъм и глупост. Освен това слуховете бяха полезни. Вече се страхуваха от нея още повече, а това беше добре.

В Осприя я изобличаваха. Във Визерин горяха нейни рисунки. В Афоя и Никанте предлагаха цяло състояние на онзи, който успее да я убие. Навсякъде около лазурното море биеха камбани за нейния срам. Но в Етрисани празнуваха. В Талинс се редяха по улиците, за да викат нейното име и да я замерят с цветя. В Чезале дори издигнаха статуя в нейна чест. Кичозно нещо със златно покритие, което скоро се обели. Двамата с Бена, нямащи нищо общо с действителността, яхнали могъщи коне и намръщени дръзко към благородното бъдеще.

Това беше разликата между герой и злодей, войник и убиец, победа и престъпление.

Завръщане по родните места

Монца се чувстваше адски скапано.