Отмъстена любов

Рив реши да продължи започнатото. Опря безчувствените си лакти на масата и се наведе към нея. Очите й се разшириха, ко-гато той скъси дистанцията, но не се отдръпна.

Той спря, за да й даде възможност да го отреже. Защо? Нямаше представа. Обикновено симпатската му страна забавяше темпото, само за да направи нужния анализ или да извлече повече изгода от нечия слабост. Но присъствието й го караше да желае да бъде почтен.

Елена все пак не му каза да се отдръпне.

- Не... разбирам - прошепна тя.

- Просто е. Не мисля, че трябва да се срещаш с когото и да е. - Рив се доближи още повече към нея, докато не започна да вижда златистите точици в очите й. - Но аз не съм кой да е.

29.

А3 НЕ СЪМ КОЙ ДА Е.

Докато Елена се взираше в аметистовите очи на Ривендж, си помисли, че това беше напълно вярно. В този миг на тишина, в който помежду им ги свързваше бушуваща сексуална енергия и ги обгръщаше наситения трапчив аромат, носещ се във въздуха, Ривендж беше всичко и всички.

- Ще ми позволиш да те целуна - заяви той.

Не беше въпрос, но тя все пак кимна и той накара разстоянието между лицата им да изчезне напълно. Устните му бяха меки, а целувката - още по-мека. Той се отдръпна прекалено бързо, според нея. Наистина прекалено бързо.

- Ако искаш още - заговори той с тих и дрезгав глас, - с удоволствие ще ти го дам.

Елена се вгледа в устата му и се замисли за Стефан и за всички възможности, които му бяха отнети. Да бъде с Ривендж беше нещо, което тя желаеше. Желанието й бе лишено от логика, но това нямаше значение в момента.

- Да. Искам още. - Но в този миг й хрумна нещо. Той не можеше да почувства нищо. Какво щеше да стане, ако нещата стигнеха по-далече?

Как можеха да ускорят темпото, без той да се почувства непълноценен? А и тази другата жена? Очевидно той не спеше с нея, но между тях се случваше нещо сериозно.

Аметистовите му очи се насочиха към устните й.

- Искаш ли да знаеш какво получавам аз от това?

Гласът му излъчваше само секс.

- Да - каза тя, останала без дъх.

- Мога да те виждам такава, каквато си в момента.

- Каква... съм?

Той плъзна пръст по лицето й.

- Зачервена си. - Той докосна устните й. - Устата ти е леко отворена, защото очакваш да те целуна отново. - Ръката му нежно продължи надолу, за да стигне до шията. - Сърцето ти препуска бясно. Личи си по тази вена тук. - Ръката му се спря между гърдите й и неговата собствена уста също се отвори, а кучешките му зъби се удължиха. - Ако продължа, мисля, че ще установя, че зърната ти са набъбнали, а също така и други признаци, че си готова за мен. - Той доближи устни до ухото й и прошепна. - Готова ли си за мен, Елена?

Мили боже.

Гръдният й кош се стегна и притисна белите й дробове, като предизвика сладостно и зашеметяващо усещане за задушаване, което направи още по-изумителен порива на желание между бедрата й.

- Елена, отговори ми. - Ривендж зарови лице в шията й и отърка острите си кучешки зъби във вената й.

Тя отметна глава назад и се вкопчи в ръкава на изискания му костюм, измачквайки плата. Беше минало толкова време... цяла вечност... откакто някой я беше държал така. Откакто беше престанала да бъде друго освен болногледачка. Откакто бедрата и гърдите й се бяха превърнали просто в части от тялото, които трябваше да покрие, когато е на публично място. А сега този красив, не кой да е мъж искаше да бъде с нея с единствената цел да й достави удоволствие.

Елена примигна бързо, чувствайки се така, сякаш току-що й беше дал подарък, и се почуди колко далече можеха да стигнат с онова, което се канеха да започнат. Преди време, преди семейството й да загуби благоволението на глимерата и бъде съсипано, тя беше обещана на мъж. Датата за церемонията по обвързването им беше определена, но тя така и не се беше състояла, след като съдбата на семейството й се бе променила.

Тя вече бе спала с бъдещия си мъж, макар като уважавано момиче от глимерата да не беше редно да го прави до официалния им съюз. Животът изглеждаше прекалено кратък, за да се чака.

Сега знаеше, че е дори още по-кратък, отколкото изглежда.

- Тук има ли легло? - попита.

- Бих убил, за да те заведа там.

Тя беше тази, която се изправи и му подаде ръката си.

- Да вървим.

Преживяването беше така хубаво, защото всичко се въртеше единствено около Елена. Пълната липса на усещания при Рив го извади напълно от уравнението, като така спести и на двама им евентуалното неприятно впечатление, че всичко е планирано.

Какво удоволствие беше само. Трябваше да отдава тялото си на Принцесата, но на Елена той искаше да даде...

Не знаеше точно какво, но със сигурност беше много повече от члена му. Нещо с много, много по-голяма стойност.

Взе бастуна си, защото не искаше да се подпира на нея за да запази равновесие и я отведе в спалнята си, където имаше легло с размери на плувен басейн, черни сатенени чаршафи и прекрасна гледка.