Отмъстена любов

Също както и с пръстите, усещането за устните му беше още по-наситено, заради това, че той едва я докосваше.

- Още - настоя тя и се притисна по-силно към него.

Аметистовите му очи се насочиха към нея.

- Не искам да бъда прекалено груб.

- Не си груб. Моля те... това ме убива...

Със сподавено ръмжене той се изтегли надолу и прилепи уста към нея, засмука я, притегли я в себе си. Тя отново свърши, този път тялото й силно се разтърси, но той не я пусна. Продължи, като следваше всяко нейно потръпване и извиване. Звукът от устните му се сля с гърлените й стенания, докато я водеше отново и отново към оргазъм.

След като свърши бог знае колко пъти, тя застина неподвижно, а също и той. И двамата дишаха тежко, лъщящите му устни бяха долепени до бедрото й, а пръстите му бяха потънали дълбоко в нея. Ароматите им се смесваха в нажежения въздух, в който се долавяше...

Тя се намръщи. Част от опияняващата миризма в стаята беше... на подправки. Тя вдъхна дълбоко, а той насочи поглед към нея. Шокираното й изражение показваше до какво заключение безспорно беше стигнала.

- Да, аз също долавям миризмата - каза той сухо.

Не може да се е обвързал с нея, нали така? Възможно ли беше да се случи толкова бързо?

- При някои мъже очевидно е възможно - заяви той. - Както изглежда.

Изведнъж Елена осъзна, че той четеше мислите й, но не я беше грижа. Това, че се ровеше в съзнанието й, не беше и наполовина толкова интимно, като се имаше предвид къде беше проникнал преди мигове.

- Не го очаквах - каза тя.

- Не беше и част от моя списък със задачи. - Ривендж отдръпна ръката си от нея и с наслада облиза пръстите си.

А това естествено я възбуди отново. Очите й останаха приковани в неговите, докато той се наместваше на разхвърляните от нея възглавници.

- Ако не знаеш какво да кажеш, тогава добре дошла в клуба.

- Не е нужно да казваме нищо - промълви тя.

- Така е.

Ривендж се претърколи по гръб и докато лежаха в мрака на около петнайсет сантиметра един от друг, той й липсваше така, все едно беше напуснал държавата.

Тя се обърна на една страна и отпусна глава върху ръката си. Загледа се в Ривендж, който се взираше в тавана.

- Ще ми се да можех да ти дам нещо - каза тя, като остави темата за обвръзването за по-късно. Прекалено многото приказки биха съсипали онова, което току-що бяха преживели заедно, а тя искаше то да продължи още малко.

Той хвърли поглед към нея.

- Полудя ли? Трябва ли да ти напомням какво правехме до преди малко?

- Искам и аз да ти предложа нещо подобно. - Тя потрепна. -Не искам да звучи все едно нещо е липсвало... Искам да кажа... по дяволите.

Той се усмихна и помилва лицето й.

- Много мило от твоя страна. Недей да се чувстваш неловко. И не подценявай удоволствието, което ми достави всичко това.

- Искам да си наясно с едно нещо. Никой не може да ме накара да се чувствам толкова добре и толкова красива, както го направи ти.

Ривендж се обърна и зае огледална поза на нейната, като отпусна глава върху бицепса си.

- Сега разбираш ли защо беше хубаво за мен?

Тя взе ръката му в своята и целуна дланта му, но това я накара да се намръщи.

- Става ти все по-студено. Чувствам го.

Тя седна и придърпа завивката около тялото му, зави го хубаво, а после се притисна към него.

Останаха така като че цяла вечност.

- Ривендж?

-Да.

- Използвай вената ми.

Пролича си, че го е шокирала до крайност заради начина, по който се накъса дъхът му.

- Моля... Какво...

Нямаше как да не се усмихне, когато си помисли, че той едва ли бе от типа мъже, на които им се случва да заекват.

- Използвай вената ми. Нека ти дам нещо.

Тя видя как кучешките му зъби се издължават в полуотворената му уста, като не просто увеличиха размера си, а по-скоро изскочиха от челюстта му.

- Не съм сигурен... дали това би било... - Дишаше на пресе-кулки, а гласът му стана още по-плътен.

Тя вдигна ръка към шията си и започна да масажира вената си.

- Аз мисля, че идеята е прекрасна.

Очите му заблестяха, а тя легна по гръб, изви глава и изложи на показ врата си.

- Елена... - Погледът му се плъзна по цялото й тяло, а после се върна обратно на шията й.

Дишаше тежко и беше почервенял, а малката част от раменете му, която беше извън завивката, бе покрита със ситни капчици пот. И това не беше нищо. Миризмата на подправки се засили до такава степен, че насити изцяло въздуха в помещението. Биохимията му реагираше на копнежа му да приеме това, което тя му предлагаше

- О... по дяволите, Елена...

Изведнъж Ривендж се намръщи и погледна надолу. Ръката, която галеше лицето й, изчезна под завивката и изражението на лицето му се промени. Пламът и желанието изчезнаха оттам, а на тяхно място се настани тревожно отвращение.

- Съжалявам - каза той дрезгаво. - Съжалявам... Не мога...

Ривендж стана със залитане от леглото и взе завивката със себе си, изтегляйки я изпод нейното тяло. Действаше бързо, но не достатъчно, че тя да не забележи ерекцията му.

Членът му беше твърд. Голям, дълъг и твърд до крайност.

Въпреки това той се втурна в банята и затвори плътно вратата.

А после я заключи.

30.