Отмъстена любов

Неповторим, помисли си отново. Това момче наистина беше едно на милион.

Когато се върна в клуба, тя знаеше, че е въпрос на време двете му приятелчета или може би някой от братята да се появят в опит да го открият. Щеше да им отговори, че не го е виждала и няма представа къде е.

Точка по въпроса.

Той защитаваше нея, тя защитаваше него.

Край.

Тя се беше насочила към ВИП зоната, когато предавателят в ухото й се включи. След като охранителят спря да говори, тя вдигна часовника си към устата, за да му отвърне:

- Заведи го в офиса ми.

След като се убеди, че теренът е чист от работещи момичета, тя влезе в зоната за обикновени посетители и се загледа в детектив Де ла Крус, който си проправяше път сред танцуващите.

- Да, Куин? - подхвърли Хекс, без да се обръща.

- Боже, сигурно имаш очи на тила си.

Тя хвърли поглед през рамо.

- И никога не го забравяй.

Изпълняващият ролята аструкс нотрум на Джон беше от типа мъже, които всички жени искаха да имат в леглото си. А също и много от мъжете. Изцяло черното облекло го правеше още по-атрактивен - ризата марка „Афликшън" и коженото яке му придаваха невероятен стил. Коланът с капси и навитите протрити джинси навяваха асоциации с „Дъ Кюър"*. Щръкналата черна коса, пиърсинга на долната устна и седемте обици на лявото ухо извикваха сравнение с емотата. Обувките с десетсантиметрови платформи бяха заемка от готиката. Татуировките по врата - от хеви метъл.

Колкото до тайните оръжия, за които тя отлично знаеше, че се намират под мишниците му, те го правеха да изглежда като същински Рамбо, а юмруците му, сега отпуснати покрай тялото, без съмнение често биваха използвани в боя.

Целият му образ, независимо от разнородните елементи, излъчваше сексапил. И доколкото тя беше наясно, само допреди няколко месеца той умело се възползваше от това. До такава степен, че частните бани в дъното почти се бяха превърнали в негов частен офис.

Но след като беше провъзгласен за личен гард на Джон, беше позабавил темпото.

- Какво има? - попита тя.

- Джон идвал ли е?

-Не.

Куин присви разноцветните си очи.

- Изобщо ли не си го виждала?

-Не.

Докато се взираше в нея, тя знаеше, че не може да я хване в лъжа. Лъженето беше на второ място в списъка с уменията й след убиването.

- Дявол да го вземе - промърмори той и се озърна из клуба.

- Ако го видя, ще му кажа, че го търсиш.

- Благодаря. - Той насочи вниманието си обратно към нея. -Чуй, не знам какво се е случило между вас и не е моя работа...

Хекс завъртя очи.

- И това очевидно обяснява защо повдигаш въпроса.

- Той е свестен тип. Имай го предвид, става ли? - Синьозеленият поглед на Куин издаваше познание, което само един наистина тежък живот би могъл да даде на мъжа. - Много хора не биха се зарадвали, ако бъде прецакан. Особено аз.

В последвалата тишина не можеше да не му отдаде нужното уважение. Малко мъже имаха куража да се изправят пред нея и заканата зад привидно спокойните думи беше явна.

- Бива те, Куин. Мъж на място си.

Тя го потупа по рамото и се запъти към офиса си, решавайки, че кралят е направил добър избор за аструкс нотрум на Джон. Куин беше голям развратник, но в същото време отличен боец и тя се радваше, че именно той се грижи за нейното момче.

Имаше предвид, че се грижи за Джон Матю.

Защото той не беше нейното момче. Ни най-малко.

Когато Хекс стигна до вратата на офиса си, я отвори със замах, без да се поколебае и за миг.

- Добър вечер, детектив.

Хосе де ла Крус беше облечен в евтин костюм от две части. Той, костюмът му и палтото, наметнато отгоре, изглеждаха еднакво уморени.

- Добър вечер - отговори де ла Крус.

- Какво мога да направя за вас? - Тя седна зад бюрото си и му посочи същия стол, на който беше седял предишния път.

Той не се възползва от поканата.

- Можете ли да ми кажете къде бяхте снощи късно вечерта?

Не съвсем, помисли си тя. Защото по едно време се занимаваше с убийството на вампир, а това не му влизаше в работата.

- Бях тук в клуба. Защо?

- Някой от служителите ви би ли могъл да го потвърди?

- Да. Можете да говорите с Ай Ем или с когото и да било друг. Стига да ми обясните какво, по дяволите, става.

- Снощи на местопрестъпление на убийство открихме дреха, принадлежаща на Грейди.

Щеше много да се ядоса, ако някой друг очистеше този мръсник.

- Но не и трупа му?

- Не. Става дума за яке с орел на гърба. Известен е с това, че го носи непрекъснато. Било един вид негова запазена марка.

- Интересно. И защо питате къде съм била аз?

- По якето има кръв. Не сме сигурни дали е негова или не, но утре ще разберем.

- Ще попитам още веднъж, защо искате да знаете къде съм била аз?

Де ла Крус опря длани на бюрото й и се наведе към нея, а шоколадово кафявите му очи гледаха изключително сериозно.

- Защото имам усещането, че искате да го видите мъртъв.

- Не си падам по насилници, истина е. Но всичко, което имате, е яке, не и труп. И по-важното, снощи бях тук. Ако някой го е извадил от строя, не съм била аз.

Той се изправи.

- Ще устроите ли погребение за Криси?