Отмъстена любов

ДЖОН КАЗА НА КУИН И БЛЕЙ, ЧЕ ПРЕЗ НОЩТА ЩЕ ОСТАНЕ В стаята си и когато се увери, че те повярваха на лъжата му, той се измъкна от къщата през входа за прислугата и отиде право в „Зироу Сам". Трябваше да действа бързо, защото със сигурност един от двамата щеше да реши да го провери и после шяха да организират акция по издирването му.

Отмина главния вход и се насочи към страничната алея, къ-дето веднъж беше видял Хекс да пребива от бой един нещастник с голяма уста и доза кокаин в джоба. Откри охранителната камера до задния изход, вдигна глава и се втренчи в обектива й.

Когато вратата се отвори, не се наложи да поглежда, за да знае, че беше тя.

- Искаш ли да влезеш? - попита Хекс.

Той поклати глава, като за първи път не се тревожеше за бариерата в общуването. По дяволите, не знаеше какво да й каже. Не знаеше защо е тук. Просто трябваше да дойде.

Хекс пристъпи навън от клуба и опря гръб във вратата, като кръстоса единия си подкован ботуш пред другия.

- Каза ли на някого?

Той я погледна право в очите и поклати глава.

- Ще го направиш ли?

Той отново поклати глава.

С мек тон, с какъвто не я беше чувал да говори никога досега, нито беше очаквал да го стори, тя попита:

- Защо?

Той само вдигна рамене. Честно казано, беше изненадан, че не се беше опитала да му отнеме спомените.

Така щеше да е по-лесно. По-чисто.

- Трябваше да отнема спомените ти - каза тя, с което го накара да се почуди дали четеше мислите му. - Снощи не бях на себе си, а ти си тръгна бързо и не успях да го направя. Сега, разбира се, те вече са в дългосрочната ти памет, така че...

Това беше причината да дойде, осъзна той. Искаше да я увери, че ще си мълчи. Заминаването на Тор беше затвърдило решението му. Когато Джон беше отишъл да говори с брата и беше установил, че той отново е изчезнал и отново го е направил, без да обели и дума, нещо у него се беше променило, както камък, преместен от единия край на двора в другия води до трайна промяна в пейзажа.

Джон беше сам. И по тази причина решението беше лично негово. Уважаваше Рот и Братството, но той не беше брат и можеше никога да не стане такъв. Беше вампир, разбира се, но беше прекарал голяма част от живота си далече от расата, така че никога не успя да разбере напълно отвращението, изпитвано към симпатите. Социопати ли? Доколкото му беше известно, пример за това състояние можеше да се види в дома му, имайки предвид поведението на Зейдист и Вишъс, преди да намерят своите шелани.

Джон нямаше да докладва на краля за Хекс, за да бъде депортирана в колонията. Нямаше начин.

Сега тонът й беше твърд.

- Какво искаш?

Като се имаха предвид отрепките, с които си имаше работа ежедневно, той изобщо не беше изненадан от въпроса й. Без да откъсва поглед от нея, той направи жест като че прерязва гърлото си. Нищо, произнесе с устни.

Хекс го погледна със студените си сиви очи и той почувства как прониква в главата му, усети как се рови в мислите му. Остави я сама да се убеди в намеренията му, защото това би й дало сигурност повече от всички думи на света.

- Ти си неповторим, Джон Матю - каза тя тихо. - На твое място повечето биха извлекли полза за себе си. Особено при възможностите, които имам тук, в клуба.

Той вдигна рамене.

- Накъде си се запътил тази нощ? И къде са приятелите ти?

Той поклати глава.

- Искаш ли да поговорим за Тор? - Той закова поглед в нея. - Съжалявам, мислиш за него.

Джон отново поклати глава, а нещо докосна лицето му и той вдигна поглед. Започваше да вали сняг. Мънички снежинки, носени от вятъра.

- Първият сняг за годината - отбеляза Хекс и се отдръпна от вратата. - А ти си без яке.

Той хвърли поглед към дрехите си и осъзна, че носеше само джинси и тениска. Поне се беше сетил да си обуе обувки.

Хекс пъхна ръка в джоба си и му подаде нещо. Ключ. Малък месингов ключ.

- Знам, че не искаш да се прибираш у дома, а моят апартамент е недалече от тук. Безопасен е и е под земята. Върви там, ако искаш, и остани колкото желаеш. Така ще получиш усамотението, от което се нуждаеш, докато събереш мислите си.

Той тъкмо се канеше да поклати глава, когато тя произнесе на Древния език:

- Позволи ми да ти се отплатя с добро.

Той взе ключа, без да докосва ръката й, и произнесе без глас благодаря.

След като му даде адреса, той я остави в тъмната алея под сипещия се от нощното небе сняг. Когато стигна до „Трейд", хвърли поглед през рамо. Тя все още стоеше до страничната врата и го наблюдаваше със скръстени ръце и ботуши, здраво стъпили на земята. Фините снежинки, падащи върху късо подстриганата й коса и голите, здрави рамене, ни най-малко не я правеха да изглежда нежна. Тя не беше ангел, който му правеше добро. Тя беше мрачна, опасна и непредвидима личност.

И той я обичаше.

Джон вдигна ръка и помаха, преди да завие зад ъгъла, за да се присъедини към тълпата сгушили се в палтата си хора, придвижващи се от един бар до друг.

Хекс остана, където беше, дори след като масивното тяло на Джон се скри от погледа й.