Отмъстена любов

- Да, утре. Обявата излезе в днешния вестник. Може и да нямаше много роднини, но всички на „Трейд" я харесваха. Ние сме като едно голямо щастливо семейство тук. - Хекс се усмихна леко. - Ще си сложите ли черна лента за нея, детектив?

- Поканен ли съм?

- Живеем в свободна страна. А и без това щяхте да дойдете, нали?

Де ла Крус се усмихна искрено, а по-голямата част от агресивността в погледа му изчезна.

- Да, щях да го направя. Ще възразите ли да говоря със служителите ви? Да взема показания?

- Ни най-малко. Ще ги повикам незабавно.

Докато Хекс говореше в часовника си, детективът заоглежда офиса й и когато тя отпусна ръка, каза:

- Не си падате много по декорацията.

- Обичам помещението да е изчистено и да съдържа само нужното.

- Жена ми обожава да украсява. Обича да придава атмосфера на жилището и да го превръща в дом. Хубаво е.

- Изглежда е добра жена.

- Такава е. А и приготвя най-хубавото прясно сирене, което съм опитвал. - Той я погледна. - Чувам много неща за този клуб.

- Така ли?

- Да. Главно от Отдела за борба с порока.

- О !

- И съм си подготвил домашното по отношение на Грейди. Бил е арестуван миналото лято за престъпно притежание на наркотици. Случаят все още се разследва.

- Сигурна съм, че правосъдието ще възтържествува.

- Бил е уволнен от клуба малко преди да бъде арестуван, нали така?

- Защото крадеше пари от бара.

- И не сте подали оплакване срещу него?

- Ако звънях на полицията всеки път, когато някой от подчинените ми задигне кинти, би трябвало да въведа в телефона си номера ви за бързо избиране.

- Чух, че това не е била единствената причина да го изритате.

- Така ли?

- Както казахте, „Трейд" е едно голямо семейство, но това не означава, че хората не говорят. И според тях е бил уволнен, защото е търгувал в клуба.

- Логично е, нали? Не бихме допуснали някой да търгува в клуба.

- Защото това е територия на шефа ви и той не си пада по конкуренция.

Хекс се усмихна.

- Тук няма никаква конкуренция, детектив.

И това беше самата истина. Тук Ривендж беше големият шеф. Точка. Всяка отрепка, опитала се да върти дребна търго-вийка под покрива му, биваше унищожавана.

- Честно казано, не знам как го постигате - промърмори де ла Крус. - За това място вървят приказки от години, но никой не успява да открие повод за издаване на разрешително за обиск.

И причината за това беше в човешките умове. Дори тези,

принадлежащи на полицаи, можеха лесно да бъдат манипулирани. Каквото и да видеха или чуеха, можеше да бъде изтрито със скоростта на едно примигване.

- Тук не се случва нищо нередно - отговори тя. - Така го постигаме.

- Тук ли е шефът ви?

- Не, днес отсъства.

- Значи ви се доверява да управлявате бизнеса, докато го няма?

- И той като мен никога не отсъства дълго.

Де ла Крус кимна.

- Хубава политика. Като стана дума, не знам дали сте чули, но очевидно се заформя борба за територия.

- Борба за територия ли? Мислех, че двете половини на Кол-дуел живеят в мир помежду си. Реката вече не е граница.

- Става дума за нарко-територии.

- Откъде ще знам аз за такова нещо?

- Това е другият ми случай в момента. Намерихме двама убити дилъри до реката.

Хекс се намръщи, изненадана, че вече не е научила за това.

- Наркотиците са мръсна работа.

- И двамата са застреляни в главите.

- Лошо.

- Рики Мартинес и Айзък Ръш. Познавате ли ги?

- Чувала съм за тях, все пак имената и на двамата бяха във вестниците. - Тя положи ръка върху спретнато сгънатия на бюрото й „Колдуел Куриър Джърнъл". - А аз съм голям читател.

- Значи сигурно сте видели днешната статия за тях.

- Още не, но тъкмо се канех да изляза в почивка. Задоволявам дневната си нужда за комикси с Дилбърт.

- Това комиксът за офиса ли е? Аз бях голям фен на Калвин и Хобс. Ядосах се, когато го спряха и така и не започнах нов. Предполагам, че съм малко старомоден.

- Всеки има право да избира какво му допада. Няма нищо лошо в това.

- И жена ми казва така. - Де ла Крус отново се озърна наоколо. - Според някои хора снощи са идвали в клуба.

- Калвин и Хобс ли? Единият е хлапе, а другият е тигър. Охранителите ми не биха допуснали нито един от двамата.

Де ла Крус се усмихна леко.

- Не, Мартинес и Ръш.

- Е, и вие минахте през клуба. Всяка вечер има много посетители.

- Вярно е. Това е един от най-посещаваните клубове в града. - Де ла Крус пъхна ръце в джобовете си и палтото му се смъкна назад, а сакото се нагъна около гърдите му. - Един от бездомниците под моста е видял доста стар форд, както и черен мерцедес и хромиран лексус да напускат района, след като онези са били застреляни.

- Наркодилърите могат да си позволят хубави коли. Не съм сигурна какво да мисля за форда.

- Какво кара вашият шеф? Бентли, нали? Или вече го е сменил?

- Не, все още има бентлито.

- Скъпа кола.

- Много.

- Познавате ли някого с черен мерцедес? Защото според свидетели такъв е забелязан в близост до апартамента, където открихме якето с орела на Грейди.

- Не познавам собственици на мерцедеси.

На вратата се почука и Трез и Ай Ем влязоха. Двамата маври накараха детектива да изглежда като хонда, паркирана между два хамъра.