Отмъстена любов

- Ще ви оставя да си поговорите - заяви Хекс, без да изпитва никакво съмнение по отношение на двамата най-добри служители на Рив. - Ще се видим на погребението, детектив.

- Ако не и по-рано. Някога обмисляли ли сте да сложите растение тук? Ще промени обстановката.

- Не, тъй като имам вроден талан в убиването на подобен род неща. - Тя се усмихна хладно. - Знаете къде можете да ме откриете. До скоро.

Когато затвори вратата зад гърба си, тя спря и се намръщи. Войната за територия не беше добра за бизнеса и щом Мартинес и Ръш са били очистени, това беше знак, че въпреки декемврийския студ в подземния свят на Колдуел отново бе лумнал огън.

По дяволите, това беше последното, от което се нуждаеха.

От джоба й се разнесоха вибрации, което значеше, че някой се опитва да се свърже с нея и тя отговори в мига, в който видя кой е.

- Открихте ли Грейди? - попита тихо.

Гласът на Големия Боб издаваше гняв.

- Мръсникът сигурно се е покрил. С Мълчаливия Том обиколихме всички клубове. Ходихме в апартамента му и посетихме някои от приятелчетата му.

- Продължавайте да търсите, но бъдете внимателни. Якето му е намерено на местопрестъплението на друго убийство. Ченгетата са по петите му.

- Няма да се откажем, докато не го открием.

- Браво на теб. Сега затвори телефона и се връщай на работа.

- Да, шефе.

31.

В НЕПРОГЛЕДНИЯ МРАК НА БАНЯТА РИВЕНДЖ СЕ БЛЪСНА В една от облицованите с мрамор стени, препъна се в мраморните плочки и се удари в мраморния умивалник. Тялото му беше живо, изпълнено с усещания, регистрираше болката от удара в бедрото, белите му дробове горяха, докато дишаше накъсано, а сърцето му блъскаше бясно в гръдния кош.

Той пусна сатенения юрган, включи осветлението със силата на волята си и погледна надолу.

Членът му беше твърд и уголемен, готов за действие.

Мили... боже.

Озърна се наоколо. Зрението му беше нормално. Цветовете на банята бяха черно, метално сиво и бяло, а ръбът на джакузи-то се издигаше над пода и дълбочината на ваната беше видима. Но макар светът да не беше обагрен в цвят на рубин и двуизме-рен, осезанията му бяха напълно пробудени, кръвта бушуваше във вените му, кожата му копнееше за допир, а оргазмът молеше да бъде изживян.

Той напълно се беше обвързал с Елена.

А това означаваше, че поне в този момент, когато беше така отчаян да прави секс с нея, вампирската му страна надделяваше над симпатската.

Потребността му от нея триумфираше над мрака в него. Причината сигурно беше в хормоните на обвързването. Хормони, които бяха надделели над биохимията му.

Осъзнавайки новата действителност, той не изпита безмерна радост, нито усещане за победа, нито желание да се хвърли върху нея и да я обладае с пълна сила. Всичко, което можеше да направи, бе да се взира надолу в пениса си и да си припомня къде е бил за последно. Какво беше правил с него... и с останалата част от тялото си.

На Ривендж му се искаше да отсече проклетото нещо.

Нямаше начин да го сподели с Елена. Само че... не можеше да се върне при нея така. Рив сграбчи члена си с грамадната си ръка и стисна силно. О... По дяволите... Беше хубаво... Припомни си как бе целувал Елена там долу, за топлината й, разнесла се в устата и гърлото му. Видя разтворените й крака, лъщящата мекота, а пръстите му се плъзгаха навътре и после обратно навън, докато тя стенеше и потрепваше.

Тестисите му се втвърдиха като юмруци, а по гърба му полазиха тръпки. Отвратителният му шип се напрегна, макар да нямаше къде да се забие. От гърлото му беше на път да се разнесе рев, но той го спря, захапвайки долната си устна, докато не усети вкус на кръв. Рив еякулира върху дланта си, но въпреки това продължи да движи ръката си. Стигна до оргазъм отново и отново, но продължаваше да иска още. Като че тялото му не беше намирало облекчение в продължение на петстотин години.

Когато бурята най-накрая премина, той осъзна... по дяволите, беше се подпрял на стената, лицето му се притискаше в мрамора, раменете му бяха увиснали, а бедрата му се тресяха, като че някой беше прикачил към пръстите на краката му кабели и ги беше свързал с акумулатора на кола.

С треперещи ръце той почисти, като използва една от старателно сгънатите кърпи на стойката, избърсвайки плота, мивката и огледалото. После взе нова кърпа и почисти ръцете, пениса, стомаха и краката си, защото беше оклепал и себе си, колкото проклетата баня.

Когато най-накрая, след близо час, посегна към дръжката на вратата, той до голяма степен очакваше Елена да си е тръгнала и не би я винил. Жена, с която беше правил секс, му беше предложила вената си, а той беше избягал като долен страхливец в банята и се беше заключил.

Защото беше получил ерекция.

Мили боже. Тази вечер, която не беше започнала особено добре, се бе превърнала в истинска верижна катастрофа.

Рив се стегна и отвори вратата.

Когато в спалнята проникна светлина, Елена седна сред чаршафите, а по лицето й беше изписана тревога... но не и укор. Тя не го съдеше, нито се чудеше как да го накара да се чувства още по-зле. Просто беше откровено загрижена.

- Добре ли си?