Отмъстена любов

Леш се приближи до него бавно и спокойно, като обстойно проверяваше сенките около прозорците. Никой освен краля. Това беше добре.

- Обмисли ли предложението ми? - попита кралят.

Леш не беше в настроение за игрички. След случилото се с доставчика на пици предната вечер и при положение че трябваше да премахне още един наркодилър само след час, моментът не беше подходящ за това.

- Да. И знаеш ли какво? Не съм сигурен, че трябва да ти правя каквато и да било услуга. Мисля, че трябва да ми дадеш каквото искам или... може би ще пратя войниците си на север да изколят теб и останалите откачалки, намиращи се там.

Върху плоското бледо лице на другия се появи невъзмутима усмивка.

- Но с какво ще ти помогне това? Така би съсипал инструмента, с който желаеш да надвиеш врага си. Постъпката не би била разумна от страна на който и да е водач.

Членът на Леш потръпна, респектът го възбуждаше, макар той да отказваше да отбележи този факт.

- Знаеш ли, не бих предположил, че кралят може да се нуждае от помощ. Защо сам не извършиш убийството?

- Обстоятелствата са особени и ще е от полза да изглежда, все едно смъртта е настъпила без моята намеса. С времето ще се научиш, че прикритите машинации понякога са по-ефективни от делата, извършени пред погледа на поданиците ти.

Леш разбираше мотивите му, но нямаше намерение да му го показва.

- Не съм толкова млад, за колкото ме смяташ - заяви вместо това. През последните няколко месеца беше остарял с векове.

- Но не си и така стар, както си мислиш. Това, обаче, е тема на друг разговор в друго време.

- Не си търся терапевт.

- Което е жалко. Много ме бива да се ровя в главите на другите.

Да, Леш му вярваше.

- Тази твоя жертва... Мъж ли е или жена?

- Би ли имало значение?

- Ни най-малко.

Симпатът се усмихна широко.

- Мъж е. И както казах, обстоятелствата са особени.

- В какъв смисъл?

- Ще бъде трудна мишена. Личният му гард е много свиреп. - Кралят се понесе към един от прозорците и погледна навън. След малко той обърна главата си също като бухал, завъртайки я на сто и осемдесет градуса, с лице сочещо назад. Белите му очи просветнаха в рубиненочервено.

- Мислиш ли, че си способен да се справиш с такова проникване?

- Ти хомосексуалист ли си? - тросна се Леш.

Кралят се засмя.

- Питаш ме дали предпочитам любовници от моя пол ли?

-Да.

- Това би ли те накарало да се чувстваш неудобно?

- Не. - Да, защото би значело, че в известна стенен е привлечен от някой, който си пада по тези неща.

- Не умееш да лъжеш много добре - промърмори кралят. -Но и това ще дойде с годините.

- Не мисля, че си толкова могъщ, за колкото се мислиш.

Когато прехвърчането на еротични искри секна, Леш разбра, че е нацелил болно място.

- Внимавай с прибързаните заключения...

- Спести ми мъдростите си, ваше височество. Ако под тази роба имаше солиден комплект топки, сам щеше се отървеш от онзи тип.

Ведростта се завърна на лицето на краля, като че Леш току-що беше доказал по-нископоставената си позиция чрез избухването си.

- Да, а вместо това аз карам друг да се погрижи, което е много по-изтънчено, но не очаквам да го разбереш.

Леш се дематериализира пред самия крал и обви длани около мършавото му гърло. С едно грубо движение го притисна към стената. Приковаха очи един в друг и когато Леш почувства нещо да се опитва да проникне в съзнанието му, заключи входовете към централния си лоб.

- Няма да те оставя да ми надничаш в картите, задник. Съжалявам.

Погледът на краля стана червен като кръв.

-Не.

- Какво „не"?

- Не предпочитам любовници от моя пол.

Разбира се, това бе един добре премерен ход. Сега изглеждаше, сякаш Леш бе този, който е хомо, защото го докосваше. Пусна го и закрачи наоколо.

Гласът на краля вече не беше така змийски, а по-скоро делови.

- С теб си пасваме доста добре. Мисля, че и двамата ще извлечем изгода от този съюз.

Леш се обърна с лице към него.

- Онзи мъж, чиято смърт желаеш, къде мога да го открия?

- Моментът трябва да е подходящ. Правилният момент... е решаващ.

Ривендж наблюдаваше Елена, докато тя обличаше дрехите си и макар никак да не му се искаше тя отново да слага униформата си, далеч не му бе неприятно да гледа как тя, наведена, бавно обува чорапите си и ги вдига нагоре към бедрата си.

Ни най-малко!

Елена се засмя, вдигна сутиена си и го завъртя на пръста си.

- Мога ли да го облека?

- Разбира се.

- Пак ли ще искаш да го направя бавно?

- Просто ми се стори, че не е нужно да се бърза с чорапите. -Той се усмихна като вълк, какъвто се и чувстваше. - Искам да кажа, по лесно може да се пусне бримка, нали... О, по дяволите...

Елена не го изчака да довърши изречението, а изви гръб и обгърна тялото си със сутиена. Краткия танц, който изпълни, докато го закопчаваше отпред, го накара да се задъха... и това беше преди да е вдигнала презрамките, оставяйки чашките под нивото на гърдите. Тя се приближи към него.

- Забравих как точно се слага. Ще ми помогнеш ли?

Рив изръмжа и я придърпа към себе си. Засмука едното й зърно, а другото започна да масажира с палеца си. Елена изстена, а той плъзна чашките на местата им.