Отмъстена любов

Затвори вратата със съзнанието си, макар в пентхауса да нямаше никой друг и първото нещо, което направи, беше да обърне Елена с лице към себе си и да разпусне косата й. Гъстите руси кичури стигаха малко под раменете и макар да не можеше да почувства копринения им допир, той вдъхна естествения аромат на шампоана й.

Беше чиста и свежа като поток, в който той желаеше да се потопи.

Спря, въздържан от нетипична за него проява на съвест. Ако тя знаеше какъв е той, ако знаеше с какво се занимава в работата си, ако знаеше какво причинява на тялото си, не би го избрала. Той беше сигурен в това.

- Не спирай - обади се тя и вдигна глава към него. - Моля те...

С голямо усилие на волята си той вътрешно се раздели на

части, оставяйки лошите неща, бруталния начин на живот, който водеше, и опасностите, с които се сблъскваше, извън спалнята, заключвайки ги, отпращайки ги надалече.

Така че останаха само те двамата.

- Няма да спра, освен ако ти не поискаш - отговори той.

И ако го поискаше, щеше да престане, без да се замисли. Нямаше спор по този въпрос. Последното, което искаше, бе тя да чувства секса по същия начин като него.

Рив се наведе към нея, притисна устни към нейните и я целуна внимателно. Тъй като не чувстваше нищо, не искаше да бъде прекалено груб, а нещо му подсказваше, че ако тя искаше още, би му го показала.

Елена направи именно това, обви ръце около него и притисна ханша си в неговия.

И... по дяволите, той почувства нещо. Изневиделица пробля-сък на сетивност проби през пълното му вцепенение. Залялата го вълна бе неясна, но определено топла. За секунда той се отдръпна, обзет от страх... но зрението му си оставаше триизмерно, а единственият червен цвят наоколо беше този от светещите цифри на дигиталния часовник върху нощното шкафче.

- Всичко наред ли е? - попита тя.

Той изчака няколко секунди.

- Да... да, напълно. - Очите му обходиха лицето й. - Ще ми позволиш ли да те съблека?

О, боже, наистина ли беше казал това?

-Да.

- О... благодаря ти.

Рив бавно разкопча униформата отпред, като появата на всеки следващ сантиметър гола плът не беше просто разсъбличане, а разкриване. Много внимателно смъкна дрехата от раменете й, после я плъзна по бедрата и я пусна на пода. Когато я видя да стои пред него в белия си сутиен, белите чорапи и белите й бикини, той се почувства странно привилегирован.

Но това не беше всичко. Ароматът на секс, излъчван от нея, го замайваше така, все едно седмица и половина беше смъркал кокаин без да спира. Тя го желаеше. Почти така силно, както той желаеше да й служи.

Рив я вдигна, обгърнал нежно кръста й, и я притисна към себе си. Беше лека като перце и той го знаеше, защото ритъмът му на дишане остана напълно непроменен, докато я отнасяше до леглото. Когато се отдръпна, за да я погледне, Елена нямаше нищо общо с другите жени, които познаваше. Не се изтягаше, нито разтваряше краката си, нито пък извиваше гърба си предизвикателно.

Също така нямаше желание да му причинява болка или да го унижава. В очите й не се четеше жарка еротична жестокост.

Просто се взираше в него с интерес и откровено очакване. Жена, лишена от хитрост и пресметливост, а това я правеше милиони пъти по-сексапилна от всяка, изпречвала се пред погледа му досега.

- Искаш ли аз да остана облечен?

-Не.

Рив се отърва от сакото си, сякаш не беше нищо повече от парцал и захвърли произведението на „Гучи", без да го е грижа за него. Изрита обувките си, разкопча колана и смъкна панталоните, оставяйки ги там, където се бяха приземили. Бързо съблече ризата, а после и чорапите.

Поколеба се за боксерките, с палци, пъхнати в ластика им, готов да ги събуе, но в същото време неспособен да помръдне. Липсата му на ерекция го смущаваше.

Рив не предполагаше, че това би го притеснило. Мамка му, та нали отпуснатия му член беше направил случващото се възможно. Но все пак не се чувстваше достатъчно мъжествен.

Всъщност изобщо не се чувстваше мъжествен.

Дръпна ръце от ластика.

- Тях ще ги оставя.

Елена се протегна към него, а в очите й се четеше копнеж.

- Искам да съм с теб по какъвто и начин да свършиш.

Или да не свърши в неговия случай.

- Съжалявам - каза той тихо.

Последва момент на неловкост, защото какво би могла да отговори тя? Но той все пак чакаше, искаше... нещо от нея.

Насърчение?

Боже, какво му ставаше? Всички тези мисли и емоции пораждаха в съзнанието му блестящи дири към дестинации, за които само беше чувал другите да говорят, места, наречени свян, тъга и тревога. Също и несигурност.

Може би сексуалните хормони, излъчвани от нея, му се отразяваха като допамина - при него имаха противоположното си действие от нормалното. Превръщаха го в госпожичка.

- Красив си на тази светлина - произнесе тя с дрезгав глас. -Раменете и гърдите ти са толкова големи. Не мога да си представя какво е да си толкова силен. А коремът ти... Ще ми се моят да беше така плосък и твърд. И краката ти са прекрасни. Само мускули, без никаква тлъстина.

Той плъзна длан по плочките на корема си нагоре към гръдните мускули и погледна към леко закръгленото й коремче.

- Мисля, че си идеална, каквато си.