Отмъстена любов

- Знаеш ли какво ти остава, ако ти е свършило времето?

- Небитието. Именно натам се бях насочил, когато се появи ти.

Ласитър прокара пръст по поредица от издълбани букви и Тор отклони поглед, когато видя какво гласеше написаното. Беше неговото име.

- Нямаш ли време - продължи ангелът, - ти остава само бездънното тресавище на вечността.

- Философията ме отегчава.

- Това не е философия, а действителността. Времето е онова, което придава значимост на живота.

- Майната ти... Сериозно говоря. Майната ти.

Ласитър наклони глава на една страна, сякаш беше дочул нещо.

- Най-накрая - промърмори. - Мръсникът започна да ми лази по нервите.

-Моля?

Ангелът отново се доближи до Тор, наведе се към лицето му и произнесе ясно:

- Чуй ме, драги. Твоята шелан, Уелси, ме изпрати. Затова не те оставих да умреш.

Сърцето на Тор примря в гърдите му, а ангелът вдигна глава и каза:

- Какво те забави толкова?

Гласът на Рот звучеше гневно, докато тътенът от ботушите му доближаваше към олтара.

- Другия път предупреди някого къде си.

- Какво каза? - промълви Тор, останал без дъх.

Без следа от съчувствие, Ласитър отново се обърна към него.

- Не стената трябва да гледаш. Опитай с някой календар. Преди една година твоята Уелси беше простреляна в лицето от врага. Събуди се и направи нещо по въпроса.

Рот изруга.

- По-кротко, Ласи...

Тормент скочи от пода на пещерата, което напомни за някогашната му сила, удари Ласитър и въпреки разликата в килограмите ангелът беше повален на пода. Обвивайки ръце около гърлото му, Тор се взря надолу в очите му и оголи кучешките си зъби.

Ласитър само го погледна в отговор и мисълта му проникна директно в централния лоб на Тор: Какво ще направиш, нещастнико? Ще отмъстиш ли за нея или ще унижиш паметта й, като се погубваш по този начин?

Масивната ръка на Рот се стовари върху рамото на Тор като лъвска лапа и го дръпна назад.

- Да вървим.

- Недей... - дъхът на Тор излизаше на пресекулки. - Никога... не...

- Достатъчно - сряза го Рот.

Тор беше запратен обратно на земята по гръб и когато отскочи от пода като запокитена пръчка, той не само се отърси от желанието си да убие. Също така се пробуди.

Не знаеше по какъв друг начин да го опише. Все едно някакъв бутон бе натиснат и всички изключени до момента светлини мигом заблестяха.

Лицето на Рот се изпречи пред него и Тор го видя с яснота, с каквато не го беше виждал... от цяла вечност.

- Добре ли си? - попита го братът. - Падна тежко.

Тор се пресегна и прокара длан по масивните ръце на Рот в опит да почувства действителността. Хвърли поглед към Ласитър, а после се взря в краля.

- Съжалявам... за това.

- Шегуваш ли се? Всички до един искахме да го удушим.

- Ще взема да развия комплекси - произнесе Ласитър, като кашляше в опит да нормализира дишането си.

Тор хвана своя крал за раменете.

- Никой не говореше нищо за нея - изръмжа той. - Никой не спомена името й. Никой не разказа... за случилото се.

Рот подхвана тила на Тор, за да му даде опора.

- От уважение към теб.

Погледът на Тор се плъзна към черепа върху олтара, а после по гравираната стена. Ангелът беше прав. Имаше само едно име, способно да го пробуди и то не беше изписано там.

Уелси.

- Как разбра къде сме? - попита Тор, все още загледан в стената.

- Понякога се налага да се върнеш до самото начало. Там, откъдето е започнало всичко - отвърна кралят.

- Време е - каза меко падналият ангел.

Тор огледа изпитото си тяло, облечено в дрипи. Беше едва четвъртина от мъжа, който бе представлявал някога, може би дори по-малко. И причината не беше само в загубата на тегло.

- О, боже... погледни ме само.

Отговорът на Рот беше изключително прям.

- Ако ти си готов и ние сме готови да те приемем обратно.

Тор погледна към ангела и за първи път забеляза обгръщащата го златната аура. Изпратен от небесата. Изпратен от Уелси.

- Готов съм - отговори той на никого и същевременно на всички.

Докато Рив се взираше през масата към Елена, си помисли, че поне не се беше втурнала към изхода, след като той беше пуснал бомбата.

Импотентен не беше дума, която бе желателно да се използва в присъствието на жена, към която проявяваш интерес. Освен ако не е част от изречение като „По дяволите, не, разбира се, че НЕ съм импотентен. "

Елена седна обратно на стола.

- Ти... Това заради лечението ли е?

-Да.

Елена зарея поглед, като че събираше цифри наум, а първата мисъл, изникнала в главата му, беше: „Езикът ми още го бива, също и пръстите ".

Запази я за себе си.

- Допаминът има странен ефект върху мен. Вместо да стимулира производството на тестостерон, той напълно ме лишава от него.

Ъгълчето на устата й помръдна.

- Това, което ще кажа, е съвършено неуместно, но като се има предвид колко си мъжествен и без...

- Пак ще мога да те любя - каза той тихо. - Това е.