Отмъстена любов

Тя закова поглед в него, сякаш се питаше: „Дявол го взел, наистина ли го каза? ".

Рив плъзна ръка по косата си.

- Няма да се извинявам, че проявявам интерес към теб, но също така няма да те поставям в неловко положение, като се опитвам да предприема нещо. Искаш ли кафе? Вече е готово.

- А... Разбира се. - Сякаш се надяваше то да проясни разсъдъка й. - Слушай...

Той замръзна в полуизправена поза.

-Да?

-Аз...

Тя не продължи и той вдигна рамене.

- Нека ти донеса кафето. Искам да ти сервирам. Това ме прави щастлив.

Щастлив не беше думата. Когато пое отново към кухнята, преливащото задоволство надделя над вцепенеността. Фактът, че я хранеше с храната, която беше приготвил за нея, даваше й да пие, за да утоли жаждата й, предлагаше й подслон срещу студа...

Носът на Рив долови странна миризма и в началото си помисли, че идва от оставеното навън печено, защото беше на-търкал повърхността на месото с различни подправки. Но не... не беше това.

Решил, че има по-важни неща за вършене от това да обръща внимание на обонянието си, той отиде до шкафа и извади чаша и чинийка за кафе. След като сипа кафето, приглади реверите на сакото си...

И замръзна на място.

Вдигна ръка към носа си и вдиша дълбоко. Не можа да повярва какво подушваше. Не беше възможно...

Ала имаше само едно нещо, предизвикващо този аромат и то нямаше никаква връзка със симпатската му страна. Наситеният мирис на подправки, излъчващ се от него, беше характерен за обвързването, следата, която мъжките вампири оставяха по кожата на своите жени, така че другите мъже да са наясно чий гняв биха си навлекли, ако посмееха да ги доближат.

Рив отдръпна ръка и се загледа изумен към вратата.

Когато достигнеш определена възраст, спираш да очакваш особени изненади от страна на тялото си. Или поне не добри. Поддаващи стави. Хриптящи бели дробове. Отслабнало зрение. Разбира се, когато му дойдеше времето.

Макар, че „добра изненада" може би не беше най-точното определение в случая.

Без явна причина се замисли за първия път, когато беше правил секс. Беше се случило веднага след преобразяването му и след края на акта той беше убеден, че жената ще стане негова спътница, ще прекарат живота си заедно и ще бъдат щастливи. Тя беше невероятно красива и беше доведена в къщата от брата на майка му, за да я използва по време на преобразяването си.

Имаше тъмна коса.

Боже, сега дори не можеше да си спомни името й.

Като се върнеше назад във времето, с познанията за привличането между половете, които по онова време вече беше добил, той знаеше, че ще я изненада с размерите на тялото си след промяната. Тя не беше очаквала да хареса онова, което ще види. Не беше очаквала, че ще го пожелае. Но се беше случило и сексът се оказа зашеметяващ. Усещането при сливането на плътта им, пристрастяващото трескаво желание, властта, притежавана от него, след като беше поел контрола след първите няколко пъти.

Тогава беше научил, че има шип, но тя бе така привлечена от него, че той не знаеше дали изобщо е забелязала, че се налагаше да изчакат, преди да се отдръпне от нея.

След края се беше чувствал така спокоен, така задоволен. Но не беше последвало светло бъдеще заедно. С потта, още не-изсъхнала по кожата й, тя беше облякла дрехите си и се беше запътила към вратата. Точно преди да си тръгне, се усмихна сладко и го уведоми, че няма да кара семейството му да плаща за секса.

Чичо му я беше купил, за да го нахрани.

Интересно, от днешна гледна точка, беше ли изненадващо къде беше стигнал? Твърде рано в живота сексът му беше представен като някакъв вид стока. Въпреки че това първо сношение, или по-точно шест, бяха за сметка на заведението, така да се каже.

Затова ако този наситен аромат означаваше, че вампирската му страна иска да се обвърже с Елена, новините не бяха добри.

Рив взе чашата с кафе и я понесе внимателно през вратата за прислугата към трапезарията. Когато я постави пред нея, му се прииска да докосне косата й, но вместо това се настани на мястото си.

Тя приближи чашата към устните си.

- Приготвяш хубаво кафе.

- Още не си го опитала.

- Усещам миризмата му. И тя ми харесва.

Не идва само от кафето, помисли си той. Или поне със сигурност не изцяло.

- Е, аз пък харесвам парфюма ти - отговори той като пълен тъпак.

Тя се намръщи.

- Не ползвам парфюм. Не съм използвала нищо освен сапун и шампоан за коса.

- Значи харесвам тях. И се радвам, задето остана.

- Такъв ли беше планът ти?

Очите им се срещнаха. Тя беше съвършена. Също така сияеща като свещите.

- Да останеш и за кафето ли? Да, надявах се. на среща.

- Мислех, че си на моето мнение.

Гласът й го оставяше без дъх и го караше да я желае притисната към голите му гърди.

- На твоето мнение ли? - попита той. - Бих се съгласил с всичко, за да те направя щастлива, но за какво точно говориш?

- Ти каза... че не бива да се срещам с никого.

О,ясно.

- Не бива.

- Не разбирам.