Отприщен гроб

Преди някой от двамата мъже да е намерил тема за разговор, към тях се присъедини Ник Хърбърт, стар приятел на Страйк, гастроентеролог и баща на бебето, което допреди малко се бе опитвало да пробие тъпанчетата на Страйк. Ник, чиято пясъчноруса коса бе започнала да оредява още преди да навърши трийсет, вече беше почти плешив.

– Е, как се чувстваш сега, след като отрече Сатаната? – попита Ник.

– Малко поразтърсен, не ще и дума – отвърна Страйк, – но пък добре се позабавлявахме с него преди това.

Мърфи се разсмя, а също и някой друг зад гърба на Страйк. Той се обърна: жената в розово го беше последвала на излизане от палатката. Покойната леля Джоун на Страйк би сметнала розова рокля неуместна за кръщене, а тя при това бе прилепнала, с дълбоко остро деколте и достатъчно къса, че да изложи на показ голяма част от краката с тен.

– Тъкмо се канех да предложа да поема бебето – изрече тя с висок, леко дрезгав глас и се усмихна на Страйк, който забеляза как погледът на Мърфи се плъзва към деколтето на жената и после отново се връща към очите ѝ. – Обожавам бебета. Но вие взехте че си тръгнахте.

– Чудя се какво ли се прави с кръщелната торта – каза Ник, като оглеждаше голямата неразрязана замразена плодова торта със синьо мече отгоре, поставена върху островчето в средата на кухнята.

– Яде се може би? – подсказа Страйк, който беше гладен. Успял бе да хапне само два малки сандвича, преди Илза да му връчи бебето, и доколкото виждаше, другите гости вече бяха излапали повечето от наличната храна, докато той бе стоял арестуван в палатката. Жената в розово отново се разсмя.

– Да де, но не се ли предполага първо да се направят снимки? – почуди се Ник.

– Да, снимки, на всяка цена – кимна жената в розово.

– Ами тогава ще трябва да почакаме – каза Ник. Като огледа Страйк от горе до долу през очилата си с телени рамки, попита: – Колко килограма свали вече?

– Деветнайсет – отвърна Страйк.

– Браво на теб – похвали го Мърфи, слаб и стегнат в едноредния си костюм.

Я се разкарай, самодоволно копеле.

2

Шестица[3] на пета позиция:

Онзи до теб къса със зъби обвивката.

Ако идеш при него,

как би могло това да е грешка?

„Идзин“, или „Книга на промените“

Робин седеше на ръба на двойното легло в брачната спалня. Стаята, декорирана в нюанси на синьо, бе подредена, ако не се брояха двете отворени долни чекмеджета на гардероба. Робин познаваше достатъчно отдавна семейство Хърбърт, за да се досети, че Ник ги е оставил така: жена му вечно се оплакваше, че той никога не прибира чекмеджета и не затваря вратите на шкафове.

Илза, адвокат по професия, в момента се бе настанила на люлеещ се стол в ъгъла, а бебето лакомо сучеше от гърдата ѝ. Тъй като произхождаше от фермерско семейство, Робин не се смущаваше от пръхтящите звуци на бебето. Страйк би ги намерил леко неприлични.

– Адски се ожаднява от това кърмене – заяви Илза, след като бе изгълтала наведнъж водата си. Подаде празната чаша на Робин и допълни: – Майка ми май е пияна.

– Да, забелязах. Не съм виждала друга жена толкова да се радва, че е станала баба – коментира Робин.

– Така е – въздъхна Илза. – Ама онова чудо Бижу…

– Кое чудо?

– Гръмогласната жена в розово! Няма как да не си я забелязала. Циците ѝ буквално извират от роклята. Не мога да я понасям – ядосано възкликна Илза. – Все трябва тя да е център на внимание. Просто беше в стаята, когато поканих двама души от нейната кантора, и тя мигом реши, че имам предвид и нея. Не измислих как да я извадя от заблудата.

– И името ѝ е Бижу? – изумена попита Робин. – Като „накит“?

– Като „гадна мъжемелачка“ по-скоро. Истинското ѝ име е Белинда – обясни Илза и добави с преправен висок и прелъстителен глас: – „но всички ме наричат Бижу“.

– И защо го правят?

– Защото тя ги кара – отсече ядосано Илза и Робин се засмя. – Има връзка с женен адвокат на Короната и силно се надявам да не го срещам скоро в съда, защото вече твърде много ни е разправяла какви ги вършат в леглото. Открито признава, че се опитва да забременее от него и така да го накара да остави жена си… но може би съм озлобена срещу нея… е, добре де, силно озлобена съм. В момента не ми трябват жени около мен, дето носят дрехи осми размер. Тази рокля е шестнайсети – съобщи тя, като погледна надолу към тъмносинята си рокля. – Никога не съм била толкова грамадна в живота си.

– Съвсем наскоро си родила и изглеждаш прекрасно – отсече Робин. – Всички го казват.

– Ето защо те харесвам, Робин – каза Илза, като леко потрепна от ентусиазираното сучене на сина си. – Как вървят нещата с Райън?

– Добре – отвърна Робин.

– Колко станаха вече… седем месеца?

– Осем – уточни Робин.

– Хм… – промърмори Илза и се усмихна този път към бебето.

– Какво значеше това?

– На Корм му е адски криво. Да беше му видяла физиономията, когато с Райън се държахте за ръце пред църквата. И забелязах, че Корм е свалил много килограми.