Отприщен гроб

– Благодаря – отвърна Робин и пое чашата. – Мислех, че не обичаш шампанско.

– Никъде не намерих бира. Получи ли имейла ми?

– За сър Колин Еденсор ли? – понижи глас Робин. В безмълвно разбирателство двамата се дръпнаха встрани от множеството в един ъгъл. – Да. По съвпадение тъкмо онзи ден четох статия за Универсалната хуманитарна църква. Нали знаеш, че централата им е на десет минути от агенцията ни?

– Рупърт Корт, да – кимна Страйк. – Последния път, като минавах по Уордър Стрийт, имаше момичета с кутии за помощи. Съгласна ли си да се срещнеш заедно с мен с Енденсор във вторник?

– Абсолютно – отвърна Робин, която се бе надявала Страйк да го предложи. – Къде иска той да се видим?

– В Риформ Клъб, член е там. Мърфи трябваше да си тръгне ли? – попита Страйк уж между другото.

– Не, налага му се да проведе служебен разговор по телефона. Сигурно е отвън.

На Робин ѝ стана неприятно, че се притесни, докато го казваше. Би трябвало да е в състояние да говори естествено за гаджето си с най-добрия си приятел, но предвид липсата на сърдечност у Страйк при редките случаи, когато Мърфи се бе отбивал да я види в службата, това ѝ представляваше трудност.

– Как беше Литълджон вчера? – попита Страйк.

– Добре – отвърна Робин, – но май не съм срещала чак толкова мълчалив човек.

– Приятна промяна след Морис и Нътли, не мислиш ли?

– Ами да – каза малко колебливо Робин, – но е леко изнервящо да седиш три часа в кола до някого в пълно мълчание. Ако му кажеш нещо, получаваш в отговор изръмжаване или едносрична дума.

Месец по-рано Страйк бе успял да намери нов сътрудник за детективската агенция. Клайв Литълджон беше малко по-възрастен от Страйк, също като него беше бивш служител на Отдела за специални разследвания и едва неотдавна бе напуснал армията. Беше едър, с квадратно телосложение, очите му с тежки клепачи създаваха впечатление за вечна умора и носеше прошарената си коса все още по военному късо подстригана. На интервюто беше обяснил, че с жена му искат по-установен живот за децата си в тийнейджърска възраст след постоянните местения и раздели, продиктувани от службата в армията. През изминалите четири седмици се бе доказал като съвестен и надежден, но Страйк трябваше да признае, че мълчаливостта му беше необичайно екстремна и не можеше да си спомни Литълджон да се е усмихнал някога.

– Пат не го харесва – каза Робин.

Пат беше офис мениджърът на агенцията, невероятно чернокоса, пушеща цигара от цигара петдесет и седем годишна жена, която изглеждаше поне с десет години по-стара.

– Не се съветвам с Пат за нечия психологическа характеристика – отсече Страйк.

Беше забелязал симпатията на Пат към Райън Мърфи, когато полицаят се отбиваше да вземе Робин от работа, и никак не бе доволен. Съвършено неоснователно очакваше всички в агенцията да изпитват същата враждебност като него към Мърфи.

– Очевидно Патерсън наистина е оплескал случая на Еденсор – коментира Робин.

– Да – отвърна Страйк с нескрито задоволство, произтичащо от факта, че той и шефът на конкурентната детективска агенция „Мич Патерсън“ не можеха да се гледат. – Адски небрежно са подходили. Чета за тази Църква, откакто получих имейла на Еденсор, и бих казал, че е голяма грешка да бъдат подценявани. Ако поемем задачата, това би означавало един от нас да действа дълбоко под прикритие. Няма как да съм аз, с този крак твърде много се отличавам. Вероятно ще трябва да е Мидж. Тя не е семейна.

– И аз не съм – побърза да каже Робин.

– Само че това няма да е като да се правиш на Вениша Хол или на Джесика Робинс – отбеляза Страйк, като спомена самоличностите, под които Робин се бе подвизавала при предишни случаи. – Няма да е роля от девет до пет. Може да означава дълго време да нямаш контакт с външния свят.

– Е, и? – повдигна вежди Робин. – Бих го приела.

Имаше силното усещане, че е подложена на тест.

– Така или иначе още не сме поели задачата – каза Страйк, научил онова, което бе искал да знае. – Ако се случи, ще трябва да решим кой най-добре приляга за случая.

В този момент Райън Мърфи отново се появи в кухнята. Робин автоматично се отдръпна от Страйк, до когото бе застанала плътно, така че разговорът им да не бъде чуван от околните.

– Какво заговорничите вие двамата? – попита Мърфи и се усмихна, въпреки че очите му ги наблюдаваха зорко.

– Никакъв заговор не е – отвърна Робин. – Просто служебни дела.

Илза влезе в кухнята, като държеше на ръце най-сетне заситения си син.

– Торта – викна Ник. – Кръстниците, дядовците и бабите да се явят тук за снимки, моля.

Робин тръгна нататък, докато хората от палатката се стичаха в кухнята. За миг или два си бе припомнила напрежението от предишния си брак: не ѝ се хареса въпросът на Мърфи, нито пък ѝ беше по вкуса прикритата проверка на Страйк дали би се посветила на задачата със същата сила като необвързаната Мидж.

– Ти дръж Бенджи – каза Илза, когато Робин стигна до нея. – Аз ще застана зад теб, така ще изглеждам по-слаба.