Отприщен гроб

– Налагаше му се – изтъкна Робин. – Кракът му много се влоши миналата година.

– Щом казваш… А Райън изобщо ли не пие?

– Не, обясних ти. Алкохолик е. Спрял е алкохола вече от две години.

– Аха… Е, той изглежда приятен. Иска деца – добави Илза и стрелна с поглед приятелката си. – Каза ми го преди малко.

– Надали можем да мислим за бебе, при положение че се познаваме само от осем месеца, Илза.

– Корм никога не е искал деца.

Робин игнорира тази забележка. Беше съвсем наясно как Ник и Илза в продължение на няколко години се бяха надявали тя и Страйк да станат повече един за друг от партньори в детективската агенция и най-добри приятели.

– Видя ли Шарлот в „Мейл“? – попита Илза, когато стана ясно, че Робин не се кани да коментира бащинските инстинкти на Страйк или по-скоро липсата на такива. – С онзи Тинги Дормър?

– Мм – потвърди Робин.

– Бих казала „горкият“, но той изглежда достатъчно корав да се справи с нея. Но такъв беше и Корм, а това не ѝ попречи да му съсипе живота колкото може.

Шарлот Камбъл беше бившата годеница на Страйк, с която той бе имал връзка с прекъсвания в продължение на шестнайсет години. Шарлот бе отскоро разделена със съпруга си и често се появяваше в клюкарските рубрики заедно с новия си приятел Ландън Дормър, три пъти женен американски хотелиер милиардер с квадратна челюст. Единствената мисъл у Робин при последните папарашки снимки на двойката беше, че Шарлот, макар и все така красива в червената си секси рокля, изглеждаше някак странно безизразна и с оцъклен поглед.

На вратата на спалнята се почука и влезе съпругът на Илза.

– Постигнахме консенсус да направим снимки, преди да разрежем тортата за кръщенето.

– Ами трябва да ме изчакате още, защото е сукал само от едната страна.

– Другите новини са, че приятелката ти Бижу се опитва да разприказва Корм – ухилено съобщи Ник.

– Никаква приятелка не ми е тази – отвърна троснато Илза. – И по-добре го предупреди, че е пълна откачалка. Оох! – добави и погледна сърдито синчето си.

Долу в претъпканата с хора кухня Страйк все така стърчеше до неразрязаната кръщелна торта, докато Бижу Уоткинс, която Страйк бе помолил да повтори малкото си име, тъй като не бе повярвал, че го чува първия път, го подлагаше на картечен обстрел от клюки, свързани с работата ѝ, прекъсвани от гръмко кискане на собствените ѝ шеги. Говореше много високо: Страйк се съмняваше, че има някой в кухнята, който да не може да я чуе.

– …с Харкнес… Нали го знаете Джордж Харкнес? Адвоката на Короната?

– Да – излъга Страйк. Или Бижу си представяше, че частните детективи редовно посещават съдебни дела, или беше от хората, дето си въобразяваха, че всички останали се интересуват живо като тях от разните подробности в професионалните им кръгове.

– …та така, бях в прокурорския екип по делото срещу Уинтърсън… Даниъл Уинтърсън? Търговията с вътрешна информация?

– Да, да – каза Страйк и огледа кухнята. Райън Мърфи не се виждаше никакъв. Страйк се надяваше да си е тръгнал.

– …и, то се знае, не можехме да си позволим още един невалиден процес, така че Джери ми каза: „Бижу, искам те с повдигащ сутиен за съдия Роулинс…“.

Тя отново се разкиска, а няколко мъже сред гостите се обърнаха да погледнат Бижу и се заподсмихваха. Страйк, който не бе очаквал такъв обрат на разговора, се улови, че зяпа в деколтето ѝ. Тя безспорно имаше фантастична фигура – с тънка талия, дългокрака и с налят бюст.

– Нали го знаете съдия Роулинс? Пиърс Роулинс?

– Да – излъга отново Страйк.

– Та той си пада голям женкар и аз се появих в съдебната зала ей така…

С горната част на ръцете си тя събра гърдите си и пак избухна в гърлен смях. Ник, току-що влязъл в кухнята, улови погледа на Страйк и му се ухили.

– Така че пуснахме в действие тежката артилерия и когато излезе присъдата, Джери ми каза: „Другия път направо ела без гащи и гледай често да се навеждаш да си вдигаш писалката от пода“.

Тя избухна в смях за трети път. Страйк само можеше да си представи как биха реагирали двете му колежки – Робин и бившата служителка от полицията Мидж Грийнстрийт, – ако им предложеше подобни стратегии за измъкване на информация от свидетел или заподозрян, тъй че се усмихна бегло.

В този момент Робин влезе в кухнята сама. Страйк я проследи с очи, докато тя си проправи път до Ник между хората и му каза нещо. Рядко бе виждал Робин да носи червеникаворусата си коса вдигната – прическата ѝ отиваше. Светлосинята ѝ рокля бе далеч по-скромна от тази на Бижу и май беше нова – купена в чест на младия господин Бенджамин Хърбърт ли, почуди се Страйк, или заради Райън Мърфи? Докато я гледаше, Робин се извърна, видя го и му се усмихна над морето от глави.

– Извинете ме – прекъсна той Бижу по средата на поредния ѝ анекдот, – трябва да говоря с някого.

Взе две от предварително напълнените с шампанско чаши край кръщелната торта и си проправи път през смеещите се подпийнали приятели и роднини до мястото, където стоеше Робин.

– Здравей – каза ѝ. Не бяха имали шанс да говорят в църквата, макар да бяха един до друг и дружно се отричаха от Сатаната. – Искаш ли питие?