Отприщен гроб

– Не бъди глупава, изглеждаш прекрасно – смъмри я полугласно Робин, но пое заспалия си кръщелник и се обърна с лице към фотоапарата, държан от чичото на Илза със силно зачервено лице. Настана голямо бутане и преподреждане зад кухненския остров, върху който се мъдреше кръщелната торта. Телефони бяха високо вдигнати за снимка. Пийналата майка на Илза болезнено настъпи крака на Робин и вместо на нея се извини на Страйк. Спящото бебе бе изненадващо тежко.

– Сирене! – ревна чичото на Илза.

– Отива ти – подвикна Мърфи и вдигна тост към Робин.

С периферното си зрение Робин улови яркорозова вихрушка: Бижу Уоткинс се бе добрала до Страйк от другата му страна. Светкавицата проблесна няколко пъти, бебето в ръцете на Робин се размърда, но продължи да спи и моментът бе запечатан за бъдещите поколения: отнесената усмивка на гордата баба, тревожното изражение на Илза, светлината, отразявана от очилата на Ник, което го правеше мъничко зловещ, леко принудените усмивки на двамата кръстници, притиснати един към друг зад синьото мече върху глазурата на тортата, като Страйк разсъждаваше над казаното от Мърфи, а Робин си мислеше колко плътно се бе долепила Бижу към Страйк в опита си да се смести в кадъра.

3

Да бъдеш предпазлив и да не си забравяш бронята

е правилният път към безопасността.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Страйк се прибра в мансардния си апартамент на Денмарк Стрийт в осем тази вечер с леки киселини, каквито шампанското винаги му предизвикваше, и мъничко депресиран. Обикновено би си взел нещо за хапване на път към къщи, но когато предишната година напусна болницата след триседмичен престой, му бяха дадени строги инструкции да свали килограми, да ходи на физиотерапия и да откаже цигарите. За пръв път, откакто половината му крак беше отнесен в Афганистан, той следваше указанията на лекарите.

Сега без особен ентусиазъм сложи зеленчуци в новозакупения уред за готвене на пара, извади филе сьомга от хладилника и отмери доза пълнозърнест ориз, като през всичкото време се мъчеше да не мисли за Робин Елакот, но беше наясно колко трудно му се удава това. Вярно, че си тръгна от болницата с куп добри намерения, но и бе обременен от проблем, който нямаше как да бъде разрешен с промени в начина на живот. А този проблем си беше налице много отдавна, само дето той не бе искал да го признае, но накрая бе принуден да се изправи срещу него едва когато лежеше в болничното легло и гледаше как Робин се готви да отиде на първата си среща с Мърфи.

Вече в продължение на няколко години си повтаряше как връзка с партньорката му в детективската агенция не си струва да подлага на риск най-важното за него приятелство и да застрашава бизнеса, който бяха изградили заедно. Вярно, че самотният му живот в мансардата над офиса на агенцията предполагаше трудности и лишения, но Страйк смяташе, че тази цена си струва да се плати в името на независимост и спокойствие след безкрайните бури и сърдечни страдания по време на дългогодишните му отношения с Шарлот. И все пак, като чу, че Робин отива на среща с Райън Мърфи, това му причини шок, принудил го най-сетне да си признае, че бе изпитвал привличане към Робин от мига, в който пое палтото ѝ при първото ѝ идване в офиса, и то бе еволюирало в друго чувство. Вече му бе невъзможно да се съпротивлява да го нарече с името му. Любовта го бе споходила под непозната за него форма и вероятно по тази причина осъзна опасността твърде късно, та да може да я отпъди.

За пръв път, откакто беше срещнал Робин, Страйк не проявяваше интерес да се впусне в странична сексуална връзка като един вид отвличане от смущаващите чувства към съдружничката му. Последния път, като подири утеха при друга жена, колкото и тя да беше красива, нещата приключиха с тока ѝ, забит в крака му, и мрачно усещане за празнота в отношенията. Все още не беше наясно дали, в случай че връзката между Робин и Мърфи приключи, както горещо се надяваше да стане, ще може да проведе разговора, срещу който тъй дълго и упорито се бе съпротивлявал, с цел да установи истинските чувства на самата Робин към него. Резервите за интимност с нея все още си бяха в сила. От друга страна („Отива ти“, беше казал на Робин самонадеяният Мърфи, като я видя с бебето на ръце), той се опасяваше, че съдружието им при всички случаи можеше да се разпадне, ако Робин решеше, че брак и деца я привличат повече от детективска кариера. Та така стояха нещата с Корморан Страйк – по-слаб, в по-добра форма, с по-чисти дробове, сам в мансардата си, сърдито разбъркващ броколи с дървена лъжица и замислен как да спре да мисли за Робин Елакот.

Позвъняването на мобилния му телефон беше добре дошло разсейване. Той дръпна сьомгата, ориза и зеленчуците от котлона и отговори на повикването.

– Всичко наред ли е, Горелка? – чу познат глас.

– Пищял – каза Страйк. – Как е при теб?