Отприщен гроб

Мъжът на телефона беше стар приятел, макар че Страйк трудно би могъл да си спомни истинското му име. Леда, майката на Страйк, бе прибрала от улицата шестнайсетгодишния Пищял, сирак и нелечимо отдаден на престъпността, след като той бе намушкан с нож, и го бе довела в жилището, което обитаваха като самонастанили се. Така Пищяла се превърна в нещо като доведен брат на Страйк и бе може би единственият човек, който не виждаше никакъв недостатък у безнадеждно лекомислената и вечно търсеща нови изживявания Леда.

– Имам нужда от помощ – каза Пищяла.

– Казвай – подкани го Страйк.

– Трябва да намеря един тип.

– За какво ти е? – попита Страйк.

– Не е каквото си мислиш, нищо не се каня да му правя – увери го Пищяла.

– Хубаво – рече Страйк и дръпна от вейп устройството, което го зареждаше с по малко никотин. – Кой е той?

– Бащата на Ейнджъл.

– Чий баща?

– На Ейнджъл, доведената ми дъщеря – поясни Пищяла.

– О, ти си се оженил – промълви изненадан Страйк.

– Не съм бе – отвърна нетърпеливо Пищяла. – Живея с майка ѝ.

– За детските ли го издирваш?

– Не – отвърна Пищяла. – Току-що научихме, че Ейнджъл има левкемия.

– По дяволите – стресна се Страйк. – Съжалявам.

– Тя иска да види истинския си баща, а ние си нямаме идея къде е. Гадняр е, разбира се, но не от тия, дето иначе представляват интерес за мен.

Страйк разбираше това, тъй като контактите на Пищяла в криминалния свят на Лондон бяха многобройни и той лесно би открил професионален мошеник.

– Ами добре, дай ми име и дата на раждане – каза Страйк и се пресегна за писалка и бележник.

Пищяла му ги съобщи, после попита:

– Колко ще струва?

– Ще ми дължиш една услуга – отвърна Страйк.

– Сериозно? – учуди се Пищяла. – Ами добре тогава. Всичко хубаво, Горелка.

Пищяла, който открай време не търпеше излишни приказки по телефона, бързо затвори, а Страйк се върна към броколите си със сьомга, натъжен да чуе за болно дете, което иска да види баща си, но и без да пропуска мисълта колко полезно е да има дължима услуга от Пищяла. Разните сведения, които Страйк получаваше от стария си приятел, му бяха добре дошли, когато имаше нужда да пусне стръв на полицейските си контакти, а такива случаи бяха зачестили, откакто детективската агенция се радваше на успех и известност.

Когато ястието му беше готово, Страйк отнесе чинията си на малката кухненска маса, но преди да е седнал, телефонът му зазвъня повторно. Обаждането бе прехвърлено от стационарния номер в офиса. Той се поколеба, преди да отговори, тъй като имаше предчувствие кого ще чуе.

– Страйк.

– Здравей, Блуи – изрече леко заваленият глас. Имаше фонов шум от говор и музика.

Шарлот му звънеше за втори път в рамките на една седмица. Тъй като вече нямаше номера на мобилния му телефон, този на стационарния телефон в офиса беше единствената ѝ връзка с него.

– Зает съм, Шарлот – заяви ѝ студено.

– Знаех, че така ще кажеш… В един ужасен клуб съм… никак не би ти харесал…

– Зает съм – повтори той и затвори. Очакваше да му позвъни отново и тя го направи. Той остави обаждането да бъде прехвърлено на гласова поща и съблече сакото на костюма си. Чу някакво шумолене и напипа в джоба си листче, което не би трябвало да е там. Разгъна го и видя номер на мобилен телефон, а под него име: „Бижу Уоткинс“. Помисли си, че тя трябва да бе твърде ловка, след като му бе пъхнала листчето в джоба, без той да усети. Скъса го наполовина, хвърли го в кошчето и седна да си изяде вечерята.

4

Деветка на трета позиция:

Когато в семейството избухнат разправии,

твърде суровата реакция води до угризения.

„Идзин“, или „Книга на промените“

В единайсет часа в последния вторник на февруари Страйк и Робин пътуваха заедно с такси от офиса си до Риформ Клъб, голяма сива сграда от деветнайсети век, издигаща се на „Пал Мал“.

– Сър Колин е в стаята за кафе – уведоми ги служителят в смокинг, който взе имената им на входа и ги поведе през просторния атриум. Робин, която си бе мислила, че изглежда прилично елегантна в черните си панталони и пуловер, които щяха да са удобни за работата ѝ по следене след това, сега се почувства недостатъчно официално облечена. Белите мраморни бюстове стояха като стражи върху квадратни постаменти, в златни рамки бяха поставени маслени портрети на видни представители на партията на вигите, колони с жлебове се издигаха от настлания с плочки под към балкона на първия етаж, а после към сводестия стъклен таван.

Стаята за кафе, чието название предполагаше малко и уютно пространство, в действителност се оказа също тъй луксозна зала със стени в зелено, червено и златно, позлатени полилеи с лампи от матирано стъкло. Само една маса беше заета и Робин веднага разпозна потенциалния им клиент, защото го беше издирила в интернет предишната вечер.