Отприщен гроб

– Ами добре – каза и извади от чекмедже на бюрото си писалка, хартия и плик. Също така бутна по плота към нея примерно писмо, което да препише, и закачена към него картичка с банковите данни на УХЦ. – Можеш да го направиш още сега. За щастие – Мадзу извади връзка ключове от друго чекмедже, – тъкмо тази сутрин се получи писмо от сестра ти. Щях да накарам някого да ти го предаде на обяда.

Сега Мадзу се насочи към шкафа с портрета на Дайю и го отключи. Робин зърна купчини пликове, вързани с ластични ленти. Мадзу извади един от тях, отново заключи шкафа и каза, като още държеше писмото в ръка:

– Връщам се след малко.

Когато вратата се затвори след Мадзу, Робин бързо огледа кабинета и погледът ѝ се спря върху адаптор в дървената ламперия, в който нищо не бе включено. Знаеше, че камерата, монтирана в ароматизатора, следи всяко нейно движение, така че не смееше да иде да го види отблизо, но подозираше, че е устройство за подслушване, тъй като тя самата бе използвала такива. Вероятно Мадзу бе излязла от стаята само за да я види какво ще направи, като остане сама, тъй че Робин не помръдна от стола си, а се зае да преписва примерното писмо.

След няколко минути Мадзу се върна.

– Ето ти го – подаде тя писмото, адресирано до Робин.

– Благодаря – каза Робин и го отвори. Сигурна беше, че вече е отваряно и прочетено, ако се съдеше по много силното лепило на плика. – О, чудесно, прегледа листа с почерка на Мидж. – Съобщава ми новия си адрес, аз го нямах.

Приключи с преписването на писмото модел, адресира плика и го запечата.

– Аз ще се погрижа да бъде изпратено – протегна ръка Мадзу.

– Благодаря. – Робин се изправи на крака. – Стана ми много по-добре, след като направих това.

– Не бива да даряваш пари, за да ти стане на теб по-добре – посочи Мадзу.

Двете бяха с еднакъв ръст, но някак Робин все така имаше усещането, че Мадзу е по-високата.

– При теб препятствието, което си поставяш сама пред постигането на чист дух, е егомотивацията, Роуина. – Продължаваш да издигаш материалистичната си същност пред колективното благо.

– Да – кимна Робин. – Аз… старая се.

– Е, ще видим – подхвърли Мадзу и леко развя плика в ръката си, а Робин заключи, че докато обещаните пари не се озовяха в сметката на УХЦ, няма да бъде преценено, че е постигнала духовен прогрес.

Робин излезе от фермерската къща с писмото в ръка. Макар да беше вече време за обяд и тя да беше много гладна, отскочи до дамската тоалетна, за да прегледа по-внимателно текста върху листа.

Като го вдигна към светлината на крушката отгоре, видя почти незабележима линия от коректор: някой бе заличил датата на изпращане на писмото. Насочи вниманието си към клеймото върху плика, но там датата също беше изтрита. От изтощение бе изгубила точна представа за изминалото време и при липсата на всякакви календари не успяваше да си спомни кога точно бе поискала да ѝ се прати фалшиво писмо от Териза, но се съмняваше, че би го получила някога, ако Мадзу нямаше интерес тя да научи адреса на Териза.

За пръв път ѝ хрумна как една от възможните причини Уил Еденсор да не е реагирал на писмата, информиращи го, че майка му умира, е, че изобщо не ги е получил. Уил притежаваше голям доверителен фонд и със сигурност бе в интерес на Църквата той да остане във фермата, като покорно дава пари, вместо да научи за смъртта на майка си, тъй като вероятно не би могъл да я третира като плътски обект и да приема обичта ѝ като материално притежание.

58

Две дъщери живеят заедно,

но умовете им не са насочени към общи грижи.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Робин знаеше, че хилядата лири на Колин Еденсор би трябвало да са влезли в сметката на УХЦ, защото няколко дни, след като предаде на Мадзу писмото, с което нареждаше превода, отново бе преместена в групата на високо ниво на новопостъпили членове. Никой не спомена сеанса ѝ по Откровение, нито пък я приветства с добре дошла. Всички се държаха, сякаш никога не се бе отделяла.

Това мълчание по взаимно споразумение важеше и за необяснимото отсъствие на Кайл от групата. Робин бе наясно, че не бива да пита с какво е прегрешил, но бе сигурна, че е сбъркал с нещо, защото скоро го видя да върши същата черна работа, от която на нея ѝ бяха позволили да се оттегли. Робин забеляза също, че Вивиън отвръщаше поглед всеки път, когато групата им се разминаваше с тази на Кайл.

Робин научи какво е било престъплението на Кайл, когато седна срещу Шона на вечеря същия ден.

След неразумната инициатива на Шона да привлече Робин като помощничка в обучението на децата главата ѝ бе обръсната. И макар в началото да бе по-смирена в новия си облик, недискретната ѝ природа вече отново се бе развихрила с пълна сила и първите ѝ горди думи към Робин бяха:

– Хей, аз отново съм трудна.

Потупа корема си.

– Честито ти! – възкликна Робин.

– Опа, не се говори така – смъмри я Шона. – Не го правя за себе си. Редно е да поднесеш поздравления за Църквата.

– Да, вярно – уморено отвърна Робин.