– Млъкни, за бога, замълчи! Не те е грижа за никого освен за себе си. Нито за Папа Джей, нито за мисията…
– Ако Кевин е знаел нещо за теб и заговор, не съм му го казала аз. Но винаги е бил съгласен с мен, че си претенциозна глупачка.
Робин не разбра какво е направила Бека след това, но Емили изпъшка като от болка.
– Ще си ядеш зеленчуците, чу ли ме? – изрече Бека с неразпознаваем заплашителен тон, тъй различен от ведрия, с който обикновено говореше. – И ще работиш в зеленчуковата градина все едно ти харесва, иначе ще разправя на съвета как си била в услуга на Кевин.
– Няма да го направиш – вече разплакана заговори Емили, – няма да посмееш, страхливке проклета, защото знаеш аз пък какво мога да им кажа, ако поискам!
– Ако говориш за Дайю, върви, кажи им. Бездруго ще информирам Папа Джей и Мадзу за този разговор, така че…
– Не… не, Бека, недей…
– Мой дълг е – отсече Бека. – А ти им кажи каквото си мислиш, че си видяла.
– Не, Бека, моля ти се, не им казвай…
– Дайю можеше ли да става невидима, Емили?
Последва кратко мълчание.
– Да – с треперещ глас отвърна Емили, – но…
– Или е могла, или не. Кое от двете е?
– Тя… можеше.
– Правилно. Да не съм те чула никога повече да казваш нещо различно, мръсно малко свинче.
Робин чу стъпки и вратата се затръшна.
59
„Идзин“, или „Книга на промените“
Случаят, при който братята Франк, променили външността си по съмнителен начин, купиха въже, бе последван от придобиване на много стар ван. Предвид, че не преставаха да наблюдават къщата на актрисата, и с оглед на предишните им провинения от сексуален характер Страйк бе принуден да стигне до извода, че те готвят похищение. Той за втори път се свърза с Централното управление на полицията и изложи последната си информация, която включваше снимки на двамата братя, мотаещи се около дома на клиентката му, а освен това предупреди Таша Майо да вземе всички възможни предохранителни мерки.
– Настоятелно ви съветвам да промените обичайните си навици – каза ѝ по телефона. – Сменете часовете, в които посещавате фитнеса, и прочее.
– Свикнала съм с програмата си – отвърна недоволно тя. – Сигурен ли сте, че не преувеличавате опасността?
– Е, аз ще изляза глупакът, ако те планират къмпингуване, но двамата определено са засилили следенето напоследък.
Настана кратка пауза.
– Плашите ме.
– Ще съм безотговорен, ако не изложа пред вас искреното си мнение. Има ли някой, който може да дойде да поживее при вас за известно време? Приятел, роднина?
– Може би – унило отвърна тя. – Господи, смятах ги за леко сбъркани досадници, не очаквах да са опасни.
На следващия ден Страйк седеше в ресторанта „Жан-Жорж“ на хотел „Конот“ на маса, от която можеше да наблюдава богатата майка на най-новия им клиент, която бе на седемдесет и четири, да обядва с приятеля си на възраст четиресет и една. Страйк носеше очила, които не му бяха нужни, но в рамките им беше скрита миниатюрна камера. Дотук бе записал изобилно кискане от страна на жената, особено когато сътрапезникът ѝ в тъмен костюм, прекалено усърден да ѝ помага при събличането на палтото ѝ и при настаняването ѝ, бе сбъркан от посетителите на съседната маса с келнер.
След като проследи как двойката си поръча храна и вино, самият той си поръча пилешка салата, свали очилата си и ги постави на масата така, че да продължат да записват. В този момент улови погледа на много хубава тъмнокоса жена с черна рокля, която също обядваше сама. Тя му се усмихна.
Страйк отклони поглед, без да върне усмивката, и взе телефона си да прочете новините от деня, които неизбежно бяха доминирани от темата Брекзит. Референдумът беше само след седмица и Страйк бе силно отегчен от прекомерното му отразяване от страна на медиите.
И тогава забеляза линк към материал със заглавие „Виконтеса, арестувана за нападение над приятеля ѝ милиардер“.
Кликна на линка. На екрана на телефона се появи разрошената Шарлот, съпровождана от жена полицай по тъмна улица.
Шарлот Камбъл, на 41 години, знакова фигура в обществото през 90-те години, сега виконтеса Рос, е арестувана по обвинение, че е нападнала американския хотелиер и милиардер Ландън Дормър, на 49 години.
Съседите на Дормър в Мейфеър са повикали полиция в ранните часове на 14 юни, загрижени от шумовете, идващи от къщата. Един от тях, помолил да не бъде назоваван по име, каза пред „Таймс“: „Чухме викове, писъци и шум от счупени стъкла. Бяхме силно притеснени, затова се обадихме на 999. Нямахме представа какво става. Помислихме, че може да е имало нахлуване с взлом.“