Читаем Отприщен гроб полностью

Отприщен гроб

Рос, чийто брак с виконта на Крой приключи с развод миналата година, е майка на близнаци и е с документирана история на злоупотреба с наркотични вещества. Работи инцидентно като модел и журналист и неведнъж е била обект на клюкарските рубрики още откакто бяга от девическия колеж „Челтнъм“ като тийнейджърка, а неотдавна бе пациент на „Симъндс Хаус“, психиатрична клиника, ползвана от богатите и прочутите. Има появи в „Харпърс енд Куин“ и „Воуг“ и на модните дефилета в Лондон и Париж, а през 1995 година е обявена за „най-желана необвързана лондончанка“. Известна е дългата ѝ връзка с Корморан Страйк, частен детектив и син на рок звездата Джони Рокъби.

От месеци в светските рубрики витаят слухове за предстоящия ѝ годеж с милиардера Дормър, но източник, близък до хотелиера, каза пред „Таймс“: „Ландън не възнамеряваше да се жени за нея дори преди инцидента, а сега това е краят, повярвайте ми. Той не е от хората, които търпят драматични изпълнения и нервни кризи“.

Сестрата на Рос, интериорният дизайнер Амилия Крайтън, на 42 години, заяви пред „Таймс“: „Сега това е правен въпрос, затова се боя, че не мога да кажа друго освен следното: ако се стигне до съд, убедена съм, че Шарлот ще бъде напълно оневинена“.

„Таймс“ се обърна за коментар и към Шарлот Рос, и към Ландън Дормър.

Под статията имаше многобройни линкове: Шарлот на представянето на бижутерийна колекция предишната година, Шарлот приета в „Симъндс Хаус“ по-предишната година, придобиването от Ландън Дормър на един от най-старите петзвездни хотели в Лондон. Страйк ги игнорира и се върна на страницата, за да погледне отново снимката отгоре. Гримът на Шарлот беше размазан, а косата ѝ разбъркана и тя гледаше предизвикателно към обектива, докато бе отвеждана от жената полицай.

Страйк погледна към масата, която очилата му снимаха. Възрастната жена хранеше с нещо сътрапезника си. Тъкмо когато му сервираха пилешката салата, телефонът му зазвъня. Разпозна код от Испания и вдигна.

– Корморан Страйк.

– Обажда се Ленард Хийтън – прозвуча весел мъжки глас със силен норфъкски акцент. – Чух, че ме издирвате.

– Издирвам информация във всеки случай – уточни детективът. – Благодаря, че ми връщате обаждането, господин Хийтън.

– Никого не съм удушил. През цялата нощ бях у дома със съпругата си.

Господин Хийтън явно се смяташе за много духовит. Страйк предположи, че смехът на фона е на жена му.

– Вашата съседка каза ли ви за какво става дума, господин Хийтън?

– Да, за момиченцето, което се удави – отвърна Хийтън. – Защо се ровите в тази стара история?

– Мой клиент се интересува от Универсалната хуманитарна църква – каза Страйк.

– Аха – рече Хийтън. – Е, ние сме навити на разговор. Ще сме у дома другата седмица, ако ви устройва.

След като се споразумяха за дата и час, Страйк затвори и започна да яде салатата си, като все така оставяше очилата си да провеждат наблюдението вместо него, а мислите му неизбежно се връщаха към Шарлот.

Макар че в пристъпи на гняв и отчаяние тя нанасяше повече вреди на самата себе си, Страйк все още носеше малък белег над веждата си, където го бе уцелил запратен от Шарлот пепелник, когато си тръгна от апартамента ѝ за последен път. Много пъти се бе нахвърляла срещу него по време на скандали в опит да му издере лицето или да го удари, но с това се бе справял по-лесно, отколкото с летящи предмети, предвид че бе доста по-едър от нея, а и бивш боксьор, трениран да отбива атаки.

И все пак поне в четири случая, когато бяха скъсвали, се бе стигало до физическо нападение от нейна страна. Помнеше сълзите ѝ след това, извиненията, клетвите ѝ никога повече да не го прави, спазвани най-много до година.

Страйк почти не забелязваше какво яде, погледът му обхождаше бъбрещите гости на ресторанта, матираните прозорци, изискания му интериор в сиво. Покрай Бижу с нейния любовник, адвокат на Короната, и предполагаемото нападение на Шарлот срещу милиардера името му бе започнало да се появява в пресата твърде често и това му бе крайно неприятно. Той взе очилата със скритата камера в тях и отново си ги постави.

– Извинете.

Страйк вдигна поглед. Беше жената с черната рокля, която бе спряла до масата му на излизане.

– Не сте ли Корм…

– Не, съжалявам, бъркате ме с някого – побърза да я прекъсне той с доста висок глас.

Обектът му и сътрапезникът ѝ изглеждаха твърде погълнати от разговор, за да са чули, но няколко души от близките маси извърнаха глави.

– Простете, мисля, че ви разпознах…

– Сбъркали сте.

Тя препречваше полезрението му към обекта.

– Извинявам се, но страшно много приличате…

– Сбъркали сте – повтори решително детективът.

Тя стисна леко устни, но на излизане от ресторанта в очите ѝ играеше весело пламъче.